11 юни 2016 – събота
Днес е единият от трите дни, през които колегите
в Домаг са отворили ателиетата си за посещение и за мен е удобно да отида да ги
разгледам. Юлия пожела да дойде с мен, а Джудит проявява голям интерес към
това събитие и каза, че ще ни закара до ателиетата след като обядваме.
Моите безсъния
продължават! Станах сутринта преди семейство Райтер и докато си правих кафе в
кухнята, ми хрумна да приготвя някаква по – различна закуска. Имах продукти за
баница, но си представих, че докато я приготвям може семейството да станат от
сън и да искат да ползват кухнята. Видях франзела в кутията за хляб и реших да
изпържа филийки от нея. Скоро Джудит пристигна и ме завари над ухаещия на
пържени яйца тиган. Казах ѝ, че приготвям специална
закуска, но тя започна да бърка обичайното мюсли, което те с Клаус ядат почти
всяка сутрин. Когато опържих филийките, съпрузите Райтер вече бяха на масата,
ядяха мюсли и четяха сутрешните вестници. Аз им поднесох филийките с българско
сирене и помолих Джудит да даде някой от нейните конфитюри. Обясних, че пържените
филийки са особено вкусни с конфитюр. Тогава, най – после моите хазяи проявиха
интерес към закуската ми. На Клаус филийките определено му харесаха и той
похапна от тях с удоволствие. Знам, че Джудит избягва да яде пържено заради
стомашни проблеми, но и тя опита моите филийки и каза, че идеята да се приготвят
по този начин е много добра. Аз казах, че обикновено майка ми пържи филийки за
закуска в събота и че днес аз се чувствам като у дома! Казах също, че можех да
направя баница, но не исках сутринта да се пречкам в кухнята.
Обадих се на Биляна и на Албена Бонева да ги поканя да дойдат с нас на
„Отворените ателиета”. Биляна каза, че с Григор имат някакъв ангажимент и ще се
опитат да дойдат в Ателиетата, но не знаеше по кое време ще успеят. Албена имаше
желание да дойде, но тя живее в малко градче, близо до Мюнхен. Каза, че придвижването
ѝ до Ателиетата ще отнеме около два часа
и ще трябва да смени три вида транспорт. Освен всичко това, времето отново
стана облачно и мрачно, а в градчето на Албена вече валеше и ние решихме да
отложим нашата среща за следващите седмици.
Джудит
ме покани да обядвам с тях. Беше приготвила много вкусен Гулаш. Синът им Тило,
рядко е в къщи, но днес е тук и също беше на трапезата. Говорихме за
шофьорските курсове, защото Тило има желание да започне курсовете, но доколкото
разбрах, той иска сам да събере парите за това начинание.
Следобед дъждът отново превзе Мюнхен. Ние с
Джудит се качихме в една от колите им. По пътя взехме Юлия, която ни чакаше на уговорено
място и бързо пристигнахме в двора на Ателиетата Домак, където се чувстваше
необикновено оживление. В продължение на около три часа обикаляхме и
разглеждахме експозициите на колегите. Малко бяха художниците като мен, които
не се бяха включили в проявата. В повечето ателиета на двата етажа на
сградата и в изложбената зала, творци от различни държави, на различна възраст,
работещи в най – разнообразни видове и стилове, показваха своето изкуство. За
мен беше много интересно да се запозная с творчеството им. Не се съмнявам, че
тези експозиции дават добра представа за облика на съвременното изкуство в
Мюнхен.
Трудно ми е да
опиша подробно моите впечатления при голямото разнообразие на автори и
тенденции. Отворените ателиета, всъщност, образуват голяма обща изложба, в която
участват всякакви творци. Има по – добри, има и по – слаби, има и такива, които
изобщо не са на професионално ниво, но те са единици. За разлика от подобни
изложби и панаири на изкуството в България, тук не се усеща робуване на някакъв
пазар или конюнктура. В нито едно от ателиетата не видях да показват захаросан
хиперреализъм или картинки от сувенирен тип, нито повърхностни абстракции,
които лесно се възприемат от публиката и са продаваеми. Това показва, че
художниците тук имат освободено мислене и честно отношение към изкуството. А
може би, публиката е много по – интелигентна от българската, затова няма по - продаваемо и по - непродаваемо изкуство, както е у нас.
В едно от ателиетата
бяха подредени голямоформатни картини,
изпълнени от прежда чрез ръчно плетиво. Въпреки необичайната техника, те се
отличаваха с плакатна изчистеност на идеите и композициите и звучаха много
съвременно.
 |
| Една от "изплетените" картини |
Най - голям беше броят на художниците -
живописци и именно в живописта имаше най – голямо разнообразието на стилове,
техники и изразни средства. Аз направих снимки на картините, които ме
впечатлиха най – много с оригинален възглед, техника и сила на внушението.
Опитах се да установя
контакт с колегите в някои от ателиетата, но повечето от тях не откликнаха.
Останах с впечатлението, че художниците тук не общуват помежду си или в
случая, всеки се беше концентрирал върху себе си и собственото си представяне и
не се интересуваше от другите художници. Може би, това че не говоря немски и се
притеснявам от моя английски, също ми попречи на контактите. Не само за мен, но
и за Юлия и Джудит, беше интересно да посетим ателието на моята позната Иман
Махмуд. Тя беше изложила рисунки с образи на жени, които бяха направени, чрез
много ситни надписи. Иман ни обясни, че тези
нейни рисунки – текстове, имат автобиографично съдържание.
 |
| Рисунките на Иман Махмуд |
Посетихме и ателието на моя съсед, македонеца
Александар Спасоски. Той се представяше с инсталация с котлон и чайник. За
съжаление, Юлия твърде невъздържано нападна горкия колега. Тя се заяде с него,
първо за кичозните паметници, с които беше преобразен град Скопие през
последните години, а после – по болния въпрос за опитите на Македония да краде
българската история. Огромният мъж Александър беше изваден от нерви, но се
държа много възпитано. Аз се опитах да туширам нападките на Юлия и да отклоня
спора, защото го считах за безсмислен. След като се разделихме с македонеца,
Юлия ми разказа за македонския си произход. Обясни ми, че за нея това е болна
тема и каза, че ако в България, някак си, не е прието да влизаме в такива
спорове с македонците, тук сме в Германия и тук истината не се спестява!
Преди да напуснем Ателиетата Домак, постояхме
с Юлия в моето ателие за кратка почивка. Сега разбрах, че тя е говорила с Джудит
на немски. Двете се разбрали да не се чакаме и да не се прибираме заедно,
защото Джудит бързала да отиде да пазарува в „МЕТРО”.
Преди
няколко дни бях получила имейл от непозната за мен колежка - Кристине Рийк
Зонтаг. Писмото беше на немски и аз помолих Джудит да ми го преведе. Така
разбрах, че Кристине е член на ГЕДОК, че знае за моята изложба в Мюнхен, че на
нея ѝ предстои да идва в Пловдив в края на август. Тя ме канеше да посетя нейна
изложба в Хершинг и да гостувам в дома ѝ, на брега на Амерзее. Аз си помислих,
че трябва поне да отговоря на нейния имейл! Докато бяхме в моето ателие,
помолих Юлия да съчиним отговор и тя да го напише на немски. Юлия отново ме покани
да отидем у тях и там на спокойствие да свършим тази работа.
Пристигнахме в
апартамента на Юлия и докато преглеждаше имейла от Кристине, тя видя, че под
писмото има телефонен номер. Предложи ми направо да се обади и да говори с нея
от мое име. От телефонния разговор се изясни, че Кристине ще идва в Пловдив, за
да участва в българо – немския пленер, който се организира от нашето училище.
Тя беше прочела моята кратка творческа биография в сайта на ГЕДОК и беше
видяла, че съм преподавател в НГСЕИ. Затова ме канеше да разгледам изложбата ѝ
и да се запознаем. Странно беше, че Кристине настояваше аз да посетя нейната изложба,
а тя категорично отказа да дойде да види моята изложба в Мюнхен, с оправдание,
че е много, много заета и няма никакво време. Юлия се възмути от този отговор и
след като затвори телефона, изля цяла тирада по адрес на „творците – нарциси”.
Същата беше реакцията на Джудит, когато ѝ разказах за разговора с Кристине на
следващия ден.
В уютния дом на Юлия ние бързо забравихме
всички „художници – нарциси”, с които общувахме в днешния ден и пак се
отдадохме на удоволствието от хубавата вечеря, бялото вино и сладките ни
приказки!
Още снимки от Отворените ателиета има тук
