Из Английската градина и около нея

    27 май 2016 – петък

 Днес реших, да отида да рисувам в Английската градина. Денят обещаваше да бъде слънчев и топъл, като вчера и аз не исках да стоя зад стените на моето задушно мюнхенско ателие! Джудит одобри моето намерение. Тя ми каза, че Английската градина е огромен парк, но аз вече знам това от статиите в интернет. Там градината е описана като най – големия градски парк в Европа. Според Джудит, южната част на Английската градина е по – красива и благоустроена и тя ме посъветва да отида именно там. Показа ми на картата как да стигна до градината от станцията на метрото Мюнхенер Фрайхайт и аз разбрах, че моята днешна цел е на една ръка разстояние.

 Наложи ми се първо да отида до ателието, за да си взема материалите за рисуване от там. По тази причина, едва по обяд, аз влязох в зеления рай на Английската градина и веднага се озовах край голямото езеро Клайнхеселохер.

Постоях известно време на самия бряг и наблюдавах близките върби, провесили клони до водата и техните отражения, в които се гмуркаха многобройни патици. В градината беше много оживено. Хора на различни възрасти с малки деца седяха по пейките наоколо и хранеха патките.

 Реших да обиколя езерото и да си намеря място за рисуване. Тръгнах по алеята, която следва извивките на брега. От тук се виждат два острова и красив павилион на брега отсреща. Из езерото се носиха много лодки и водни колела. Повечето от тях бяха червени и сини – контрастни петна в зелената майска хармония. 

 Покрай брега открих многобройни, интересни гледни точки към езерото – различни по форма корони на дърветата, оцветени в безкрайните нюанси на зеленото, отраженията им във водата и отблясъците на слънцето в нея. Намерих свободна пейка и седнах да правя скици.

 По – късно продължих моята обиколка. Павилионът, който бях видяла се оказа ресторант. Край него има голяма открита бирария с многобройни маси и чадъри. Наблизо е и пристанът на лодките и водните колела. Всичко изглеждаше весело и цветно под пъстрите сенки на високите дървета. Скоро се отклоних от брега и тръгнах по алеите сред дърветата. Купих си сладолед от една лавка и седнах в края на голяма поляна. Наоколо бяха насядали и други хора, които почиваха, четяха и дори правеха слънчеви бани. Зелените площи в парка изглеждат толкова просторни и е трудно да се повярва, че наблизо е шумния градски център. 

 Стигнах, до прочутата Китайска кула. Около нея също има открита бирария и на един от етажите ѝ свиреше джаз бенд. Мястото беше особено оживено, може би, защото има сергии и павилиони, край които хората се трупат.

 Наблизо едно момче правеше интересна атракция с огромни сапунени балони и беше събрало многобройна публика. То използваше две дълги пръчки, които бяха свързани в горния си край с дълго и с късо въже. Бъркаше с тях в кофа със сапунен разтвор и движейки пръчките в различна посока, успяваше да получи огромни балони с различни форми.

 В Английската градина най – силно впечатление ми направи изобилието от вода – многобройни канали, рекички, поточета носят тихите си води сред поляни и горички, а над тях се издигат удивителни, романтични мостчета.

 Аз придължих да вървя на юг по мостчетата над водите. Седнах в тревата край един канал и отново почнах на рисувам. От мястото ми се разкриваха големи поляни в задния план и алеи, по които сенките на дърветата рисуваха тъмни силуети. Сякаш, градината все повече се изпълваше с народ. Поляните пред мен изглеждаха пренаселени от хора, които седяха на групи в тревата и разговаряха или се разхождаха и играеха. Чувствах се, като случайно попаднала на градинско увеселение, в което хората участваха спонтанно и се наслаждаваха на топлия слънчев петъчен следобед. Аз също се отдадох на удоволствието да съзерцавам магията на светлината и да се радвам на пролетната романтика в огромния и толкова уютен парк.

Видях, че наближава 18 часа и въпреки, че залеза беше далеч, а в градината беше толкова приятно, реших да тръгвам към моята квартира. Бях се уговорила с родителите ми да бъдат на линия за разговор по Скайп. Разходката ми през града също беше особено приятна. Улиците, по които минавах близо до градината, бяха изпълнени с хора. Красивите високи сгради грееха, окъпани от светлина.

 

 Обликът на Мюнхен е съвсем различен в слънчевите дни. Месецът на моя престой в този град не ми подари много такива дни, но какъв по – голям късмет от това да живееш в Мюнхен между пролетта и лятото!

 За съжаление, напразно бях бързала да се прибирам! В квартирата ми има интернет, но таблетът ми блокира и с него не може да се прави нищо! Джудит ми даде да пробвам различни зарядни устройства, но нямаше никакъв ефект – таблетът изобщо не реагираше! Притесних се, че родителите ми ще се обезпокоят и кой знае, какво ще си помислят като не им се обаждам! Опитах се да се обадя по телефона на сестра ми, но не успях да се свържа. Накрая изпратих съобщение, за да ѝ обясня, какво ми се е случило и се свързах с нея във Фейсбук чрез телефона. Тя ме успокои, че семейството следи моите публикации. Всички знаят и се радват, че се чувствам добре в Германия, а връзката по Скайп ще се осъществи, когато бъде възможно!

    28 май 2016 – събота

 Безсънието е един от малкото мои неразрешими проблеми, откакто съм в Мюнхен. Обикновено, заспивам към 23 часа, но се събуждам към 2 – 3, след полунощ и повече не мигвам до сутринта. Няма никакви външни фактори, които да пречат на съня ми. Стаята е абсолютно тиха и тъмна, когато спусна ролетните щори на прозореца. Леглото е удобно и Джудит ми намери по – лека завивка, защото първата, която ми беше дала, беше прекалено топла и спарваща. По – скоро, от както съм тук, сякаш живея в еуфория! Все повече изпадам във възторг от нещата, които имам възможността да видя и да преживея; от отзивчивостта и спонтанното приятелство на толкова хора – немци и българи. Познавам ги едва от вчера, а усещането, когато съм с тях е, сякаш срещам стари приятели! Уви, до края на моето гостуване в Мюнхен безсъниците ми ще продължават и в тези дълги нощни часове ще съчинявам писма, отговори и послания на български и на английски!

 Днес се чувствах особено уморена от изминалата безсънна нощ. Все пак, имам голям опит с безсънието и знам, че единствения начин да смекча последиците му, е да не им обръщам внимание!

 Преди два дни получих съобщение по Фейсбук от майката на моята ученичка Йоана. Тя беше видяла моите публикации от Мюнхен и ми писа, че също е тук и очаква Йоана да пристигне в края на седмицата. И аз бях забелязала Мюнхенските публикации на моята позната - Е. Атанасова, преди два – три месеца, но нямах представа, че тя още е тук. Нейното съобщение ме зарадва и веднага откликнах на идеята ѝ да се видим, когато Йоана пристигне. 

 Оказа се, че от скоро Атанасова работи в Мюнхен. За съжаление, работната среда и взаимоотношенията тук не ѝ харесват и тя е взела решение да прекъсне трудовия си договор и да се върне в България. Всъщност, това са последните ѝ дни в Германия преди завръщането в родината, затова Йоана идва при нея сега, да прекарат заедно тези дни.

 Срещата ми с Йони беше в 13 часа. Преди обяд отидох да пазарувам в близкия „Лидъл”. Довечера пак съм поканила семейство Райтер на българска вечеря и мисля да сготвя Мусака.

 Денят беше слънчев и приятен, докато се разхождахме с Йони из центъра на града. Тя ми каза, че с майка ѝ няма да останат в Мюнхен през следващите дни, а ще гостуват на тяхна приятелка – българка в някакво малко градче наблизо. Имахме около два часа до срещата с майка ѝ и приятелката им, която беше дошла да ги вземе. Йони искаше да види Английската градина. Казах ѝ, че вчера съм опознала малка част от огромния парк, но времето, с което разполагаме сега няма да стигне, за да отидем до голямото езеро Клайнхеселохер. Все пак, можехме да се разходим в близкия, най – южен край на градината, където и аз все още не съм ходила. Тръгнахме на там, като минахме през арката, източно от Одеонсплац и през градината Хофгартен, която виждах за първи път.

 Разходихме се край малко езеро в южния край на Английската градина. Наблюдавахме разнообразните видове патици и обикаляхме покрай японската чаена къща, до която растат две дървета с червени листа. Всичко наоколо беше приказно с игрите на светлината и отраженията във водата.

 Йони е студентка в НХА, където учи керамика. Тя ми разказа за преподавателите си, за пътуването си в Англия преди месеци, за студентските практики в Ахтопол. Слушах я и се радвах на младежкото ѝ въодушевление. После се върнахме към Мариенплац. Обиколихме улиците наоколо. Седнахме в една сладкарница и си поръчахме сладкиши от различен вид и Йони опита от моя сладкиш, а аз опитах от нейния. В уговорения час посрещнахме майка ѝ и тяхната приятелка близо до Новото Кметство. На раздяла те ми пожелаха, приятен престой в Мюнхен.

 Часът беше още само 3 следобед и на мен не ми се бързаше към квартирата ми. Реших да се върна в Хофгртен, защото тази малка градина силно ме впечатли от пръв поглед и ми се искаше да усетя повече от атмосферата ѝ.

Още докато стигна до Одеонсплац, времето бързо се развали. Тежки облаци покриха небето и се смрачи. В градината имаше доста хора, които бяха насядали по пейките край четирите фонтана и почиваха, четяха книги или разговаряха. Отидох до кръглата каменна беседка в средата на градината. Пространството отвътре в нея не е малко. По вътрешните стени има каменни пейки и чешми, украсени с мозайки. До една от чешмите мъж свиреше на виолончело под акомпанимент, който звучеше, на запис. Двадесетина човека стояха под арките и слушаха този приятен концерт. Присъединих се към тях и за кратко потънах в барокова романтика.

  Към 16, 30 часа, под лекия дъждец се прибирах в квартирата и започнах да се трудя в кухнята на Джудит Райтер.

  Моята втора вечеря отново предизвика огромно възхищение. Шопската салата и тавата с Мусака бяха изконсумирани за нула време. Моите немски домакини пак бяха във възторг от всичко. Трудно ми е да проумея това, че те иначе се хранят здравословно. Джудит купува храни и продукти от скъпия магазин за екологични храни на Леополдщрасе. Тя спазва някакви диети – напълно е изключила от менюто си някои храни, а от други консумира по малко. Когато аз сготвя българска манджа или донеса нещо традиционно българско от българския магазин, всякакви диети и въздържание се отменят. Същото е положението с пиенето на алкохол! Когато пристигнах в Мюнхен, аз донесох подаръци на семейство Райтер и на Клаус подарих бутилка много хубава и скъпа българска ракия, но той изобщо не можа да разбере, какво е това! Вади ракията в края на вечерята, след десерта и сипва в чашки по двадесет грама. По – късно българите тук ми казаха, че това било „културно различие”. В немската традиция този тип твърд алкохол се сервира след вечерята и се пие минимално количество, за да осигури добро храносмилане, след като си се наплюскал с мазни меса. Моите хазяи не пият алкохол. Те дори кафе не пият. Наливат се само с чай и вода! За мен това скоро се превърна  в мъчение. Когато те ме канеха на вечеря и бяха приготвили, например спагети „Болонезе”, единствените питиета, които се предлагаха към менюто, бяха чай и вода. Към моите български вечери аз винаги добавях бутилка червено вино и моите хазяи никога не отказаха да пият винцето заедно с храната, която приготвях. Скоро аз намерих начин да избегна кошмара с чая и водата по време на немските вечери, като започнах да си купувам бира в кутии. Отначало се притеснявах как да се извиня на семейство Райтер, че ще пия бира, но се оказа, че това не е необходимо – моите бири не им направиха впечатление.
 По време на вечерята Клаус изрази учудване, че аз се срещам с толкова българи в Мюнхен. Той каза това по повод на днешната ми среща с моята ученичка и майка ѝ. Аз обясних, че в България стандартът на живот и заплатите са много ниски и затова напоследък българите масово напускат страната ни и отиват по света, да търсят по – добър живот и по – добре платена работа. За да илюстрирам това с пример, казах, че моята учителска заплата, при целия ми професионализъм и сравнително дълъг трудов стаж, е 330 Е. Джудит едва не подскочи от изненада и извика: „Значи, за теб, тук е много скъпо!” Аз отговорих, че наистина за мен тук е скъпо, но казах, че съм била наясно с това, когато кандидатствах за участие в творческата програма на СБХ. После Джудит ме попита, колко е наемът на жилището ми в Пловдив и когато ѝ отговорих, че жилището си е мое и не плащам наем, тя се успокои. По – късно узнах, че повечето немци нямат собствени жилища и живеят под наем, който е особено голям разход за тях. Мюнхен е един от най – скъпите за живеене градове в Германия, точно, защото тук наемите са много високи. Тази вечер, от обясненията на английски, аз не можах да разбера, дали жилището на Тристанщрасе е собственост на семейство Райтер. Разбрах само, че те възнамеряват скоро да го напуснат, защото децата им вече порастват и отлитат от семейното гнездо. При всички положения апартаментът на моите хазяи е много скъп. Намира се в един от най – хубавите, централни квартали на Мюнхен - Швабинг и е много голям. Освен задължителните за всяко жилище хол, спалня и кухня, тук има отделни стаи за всяко едно от трите деца. Когато Джудит ми се представи в първия си имейл, тя ми писа само за своя син Тило, който е абитуриент. Едва, когато ме настаниха в апартамента, аз разбрах, че семейство Райтер имат и две дъщери. По – голямата вече се е отделила и живее другаде в Мюнхен със своя приятел. Джудит използва нейната стая за ателие. Мен ме настаниха в стаята на по – малката дъщеря, която е студентка в Аусбург. Сигурно и тук не е лесно да отгледаш, изхраниш и образоваш три деца, родени приблизително през две години. Изглежда, че Джудит и Клаус се справят по най – добрия начин. През месеца, в които живях у тях, те ме возиха в двете си леки коли. Всяка седмица, в четвъртък в апартамента идва жена, която почиства основно жилището и подрежда стаите. Моите български приятели ми казаха, че такава услуга в Мюнхен се заплаща по 10 Е на час и само заможните хора могат да си я позволят.

 Така да се каже, за мой късмет, през този месец Джудит и Клаус споделят с мен „луксът”, в който живеят! За мен по – голям  късмет е, че попаднах при толкова възпитани и интелигентни хора, които ме приемат като част от своето семейство. Другото, което силно ме впечатлява е връзката помежду им. След 25 години брак те са запазили дълбоката привързаност, един към друг. Отнасят се с голямо уважение помежду си и действаха в съгласие и пълен синхрон винаги и във всичко през цялото време, докато живях заедно с тях. Хармонията в техните отношения се усеща в атмосферата на дома им и е по – ценна от всичко материално в него.  

 По време на вечерята, след като им казах каква заплата получавам, аз скоро съжалих за това. Не ми се искаше да изглежда, че се оплаквам и очаквам съчувствие. За да отклоня темата казах, че заплатата е едно, а работата – друго, че обичам работата си в училището и ми е интересно с учениците ми. Казах, че покрай учителската работа ми остава доста време за творчески занимания в ателието, което е много важно за мен. Така разговорът тръгна отново към живописта, рисуването и необходимите условия за това.

 Междувременно, моят блокирал таблет най – после се събуди и батерията се зареди. Джудит прехвърли снимките, които бях направила до днес от фотоапарата в таблета. Разгледахме снимките от пътуването до Баварските замъци и Тирол. Джудит ми разказа повече за някои от тези места. Изведнъж тя излезе от стаята ми и след малко се върна с голям фотоалбум. Това беше сватбеният албум на семейство Райтер. Двамата с Клаус, далеч по - млади и красиви, в ролите на булка и жених са се снимали край езерото Алпзее, на същия бряг, до замъка Хоеншвангау, където бяхме преди два дни с Биляна и Григор. Следваха снимките от сватбеното им тържество в някакъв ресторант и Джудит въодушевено ми показа роднините си. Каза, че с неудоволствие си спомня, за това как на сватбата трябвало да танцува с много от гостите, а тя искала да танцува единствено със своя съпруг. Отговорих на Джудит, че много пъти, когато имаме празници, ни се налага да играем роли в името на традицията и заради публиката, но нали забавлението е именно в играта! 

Още снимки от Английската градина имам тук