Фантастичното пътуване по езерото Щарнберг

   18 юни 2016 – събота

 Моите домакини от ГЕДОК – Урсула и Лиса, още преди две седмици ме поканиха да прекараме заедно почивните дни – 18 и 19 юни и да пътуваме извън Мюнхен. Урсула е много заета с обществени и лични ангажименти и няма възможност да общува често с мен, докато съм тук. Тя дори още не е разгледала изложбата ми в ГЕДОК, а в деня на откриването изобщо не беше в Германия. Урсула реши да организира този уикенд и го посвети на мен. После, през последната моя седмица в Мюнхен, ние с нея не се видяхме повече!

  Джудит също беше поканена да дойде с нас в днешния ден. Урсула беше описала и разпратила по нашите имейли четири варианта на маршрут, който включваше разходка покрай езерото Щарнберг и посещение на музея Буххайм. Всички очакваха от мен да избера един от тези варианти и бяха готови да се съобразят с моите желания. С помощта на Джудит, която ми описа подробно всеки един от вариантите, аз избрах пътуване с кораб по езерото, от градчето Щарнберг до музея Буххайм и обратно. Довечера аз съм поканена от Урсула да гостувам в нейния дом в селцето Брайтбрун, на езерото Амерзее, където ще остана и утре.

 Сутринта си приготвих багаж за двудневно пътуване, докато чаках Джудит да се завърне от обичайното за немците съботно пазаруване. Към 10. 30 часа ние двете вече пътувахме с метрото. Моите приятелки са се уговорили помежду си и са организирали всичко и аз се оставих на Джудит да ме води. Някъде ние сменихме лъча на метрото и доста време чакахме второто влакче. Докато чакахме, Джудит ме разпитваше за диалектите в българския език и за жаргона. Аз ѝ казах за емблематичната Пловдивска дума „майна” и ми стана забавно, че тя се опита да я повтори. Във второто влакче, от станция Пасинг към нас се присъедини Лиса. Вече бяхме трите и разговора стана още по – оживен. С изненада узнах от моите немски приятелки, че и в Мюнхен за хората е характерно да се опитват да надничат в живота на съседите си и да клюкарстват! Аз мислих, че това поведение е присъщо само на южните народи. 

 Слязохме на спирка, където ни посрещна Урсула. Отидохме набързо до  колата ѝ, за да оставим там багажа, който си бях взела за гостуването ми при нея. После Урсула ни поведе към една стара сграда наблизо. Тя отключи  вратите и ни въведе в малък изложбен салон. Скоро аз схванах, че сградата е бивша гара, превърната в културен център, а Урсула е ръководител или организатор на изложбите тук.

Галерията Щарнберг Стейшан

В залата имаше изложба на две художнички. По стените бяха окачени картините на Джудит Грасл. Със смесена техника и колаж авторката съчетава различни почти абстрактни, пейзажни мотиви и изгражда особени сюрреалистични пространства. Урсула започна да ми разказва, че това е млада художничка, а картините ѝ са инспирирани от пейзажите на Каспар Давид Фридрих. Аз не успях да свържа тези картини с пейзажите на романтика Фридрих. Може би, общото беше в нереалните пространства, които всеки от авторите изгражда по свой начин.

Другата авторка в изложбата – Кристина Фон Битер беше по – интересна за мен. Тя показва пластики от хартия  и „пластични” колажи. Малки хартиени пластики бяха монтирани пред снимки. Имаше симпатична гротеска в хартиените фигури, а чрез съчетаването им със снимките бяха постигнати плакатни внушения. 

 Урсула ни разведе из другите помещения в бившата гара и ни показа зрителна зала, където се провеждат камерни концерти, четения и др. Личи си, че сградата е стара и помещенията са пригодени за целите на един такъв културен център, но се усеща особена атмосфера. Витае някакъв странен, малко мрачен дух, а това е подходящо за място, където се представя изкуство.
  Излязохме от галерията „Щарнберг Стейшан” и бързо стигнахме брега на езерото Щарнбергерзее.

 Седнахме в откритата част на малко кафене, докато чакахме кораба, за да отплаваме по езерото. Говорихме за съвременното изкуство. Урсула каза, че днес младите хора все повече гледат на изкуството като на забавление. Те очакват и искат в него да има шоу, а художниците все повече се стремят да отговорят на това изискване. Урсула не харесва това! Тя смята, че така се губят истинските стойности в изкуството. Аз се съгласих с нея, но според мен причината за този процес е развитието на съвременните информационни технологии и медии. Чрез тях информационният поток достига до хората с такава бързина, че динамиката на нашето време е огромна. В голяма степен тази динамика е несъвместима с изконния, класически начин на създаване на изкуство и с неговия продукт. Непрекъснато виждаме как все повече хора прекарват ежедневието си, вторачени в монитори и дисплеи, където мигновено се сменят какви ли не образи. Няма как това да не променя интересите на публиката и няма как, художниците да не държат сметка за тази промяна.
 Скоро корабчето пристигна и ние се качихме в него. Аз предпочетох откритата част, макар че беше хладно. С Джудит се настанихме на седалка отпред, а Лиса и Урсула седнаха заедно по – назад. Щарнберг е голямо езеро. Далечният му бряг изглежда на огромно разстояние и зад него се издигат Алпите. Денят беше мрачен. Над нас се носиха огромни облаци, които бяха тежки и тъмни в близкия план, а в далечината - все още бели и пухкави, огрени от слънцето.

 Пред нас, в посоката, в която предстоеше да отплаваме, мракът се сгъстяваше все повече и се виждаше как от небето се спуска завесата на дъжда. Тя покри част от далечния бряг и Алпийската верига.

Голяма група възрастни хора се качиха на кораба и заеха местата до нас. Джудит каза, че това са бивши съученици, които са си организирали среща на випуска и отиват да празнуват някъде по красивите брегове на езерото. Корабът отплава. Ставаше все по – хладно заради течението. Джудит уви голям шал около врата си, а аз съжалих, че си оставих шала в колата на Урсула.

 Гледките наоколо ставаха все по – интригуващи. Небето беше неописуемо драматично. Безброй облаци с невероятни форми се гонеха и сливаха. Фантастични светлини ту изригваха, ту заглъхваха и отраженията им проблясваха върху езерните вълни – ту наблизо, ту далече във водния простор.

Бреговете край нас почерняха, но наоколо се носиха яхти и издутите им бели платна, сякаш бяха устремени от вълните към небесата. 
Аз бях в еуфория! Съзерцавах и снимах фантастичните картини, които мигновено се сменяха пред очите ми и благославях късмета си, който ме доведе на това място в този ден и час!

Започна  леко да вали и повечето хора се прибраха в покритата част на кораба, но ние с моите приятелки останахме отвън.

По брега се виждаха отделни вили и цели селища, плуващи в юнската зеленина, в градини с различни по форма дървета – от тъмни, стройни борове до ниски, протегнати към водите светлозелени върби. Повечето вили са стилни и луксозни без да са грандомански.

Джудит ми каза, че много богати хора и световноизвестни личности притежават имоти и вили по бреговете на Щарнбергерзее. Тя ми показа двореца, където е умрял краля – строител на Баварските замъци – Лудвиг II. Показа ми и другия дворец, където е израснала принцеса Елизабет Баварска – Сиси.

Църквата край лобното място на Лудвиг II

Дворецът, където е израснала Елизабет - Сиси

От време на време слънцето огряваше бреговете и те изглеждаха още по – прелестни. В следващия миг облаците отново се спускаха над нас и започваше да вали.

Временно дъждът се усили и само аз упорито останах в откритата част на кораба. Имах чадър, но не исках да го отворя. Джудит също остана отвън с мен. Днес тя беше особено грижовна към мен. През цялото пътуване с кораба и докато разглеждахме музея Буххайм, тя беше неотклонно до мен, сякаш готова да откликне на всяко мое движение. Аз чувствам, че все повече се привързвам към нея. Джудит вече ми стана най – близка приятелка не само, защото ме прие в дома си като част от семейството си, не само, защото ми отдели толкова време и внимание. Тя усеща и разбира моите мисли, чувства и желания и се старае да ми съдейства във всичко!

Дъждът бързо отмина. Корабът се движеше близо до десния бряг, над който небето дори започна да се изчиства, но над далечния бряг, в тъмното небе плуваха пухкави бели облачета. Точно под тях по сребърните води на езерото се носиха двадесетина платноходки и светлите силуети на платната им контрастно се очертаваха върху тъмния бряг. Ние решихме, че това е регата и с възторг наблюдавахме чудния танц на корабчетата под контрастното небе.

Моите приятелки ме предупредиха, че наближаваме пристана, където трябва да слезем. Скоро стъпихме на брега между високи зелени дървета и техните отражения във водата. Джудит, Лиса и Урсула тръгнаха напред, по алея покрай езерото, а аз подтичвах след тях, прехласната от изгледите към водния простор, които сега проблясваха в прозорците, отварящи се между клоните на дърветата.

Неусетно, ние излязохме на огромна поляна, обсипана с дребни пролетни цветенца. В края на поляната се издига сградата на музея Буххайм. Алеята, по която вървяхме, зави в зелената площ и ни отведе до него. Видяхме, че в другия край на поляната няколко човека подреждаха маси и ги застилаха с бели покривки. Моите приятелки казаха, че вероятно, там ще има сватбено тържество.

Музея Буххайм

Пред самия музей и във фоайетата пред изложбените зали са поставени оцветени керамични фигури в седящи пози, гротесково деформирани. Има  изложени и примитиви от дърво, както и кукли от плат в човешки ръст, облечени в съвременни дрехи. Една част от тези експонати не само, че не изглеждат професионално, но дори са кичозни. Урсула ги коментираше отрицателно и беше възмутена, че такива неща намират място в един престижен музей.

Всъщност, музея Буххайм представя колекцията на Лотар – Гюнтер Буххайм (1918 – 2007). Той е немски художник, фотограф, писател и изследовател на изкуството, който е създал този музей. Ядрото на колекцията му е сбирката от забележителни творби на немските експресионисти – най – вече на представителите от групата „Мост”. По късно аз намерих повече информация за Буххайм и разбрах, че този забележителен човек се е интересувал много от етнография и е събрал огромно количество етнографски предмети, произведения на народните занаяти и всякакви творения на самоуки майстори. Той не се е придържал към някакви сериозни принципи и изисквания в своето колекционерство. По – скоро е бил увлечен от непосредствената изразителност, експресивната форма и сложните занаятчийски техники. Това ми обясни присъствието на експонати с ниска художествена стойност в музея.

 Ние си купихме входни билети, но Лиса предложи, преди да разгледаме музея, да обядваме в ресторанта. Седнахме на маса с изглед към голямата поляна и езерото. Докато чакахме поръчката, аз продължавах да се любувам на облачните спектакли и на танцуващите платноходки. Гостите бяха заели местата си около масите с белите покривки в другия край на поляната. Младоженците излязоха отпред и сватбеното тържество започна.

 Нашето време в музея Буххайм беше ограничено, защото имаше точен час, в който трябваше да се качим на кораба за обратния курс. Първо, разгледахме големия салон с колекцията на експресионистите. Музеят не е подреден по епохи или по стилове в изкуството. Между картините на Кирхнер, Хекел и Нолде са подредени африкански маски, скулптура от Океания, японски ксилографии. Идеята е да се усетят влиянията, които тези култури са оказали на немските експресионисти от първата вълна на това движение. Около произведенията на художниците от групата „Мост” са подредени и творбите на второто поколение експресионисти – Луис Коринт, Макс Бекман, Оскар Кокошка. На второ ниво, в същата зала, може да се види колекция от графики на Пикасо. Тук има и малки статуи от тибетските култури.

В музея Буххайм непрекъснато се уреждат и временни експозиции. В момента има голяма изложба на еротични рисунки от Густав Климт и японски еротични гравюри „Шунга”. Произведенията в тази впечатляваща експозиция са събрани от различни музеи и частни колекции. Актовите рисунки на Климт са известни, но аз за първи път чувам за „Шунга”. Това е голямо течение в Японското изкуство през 17 век, което има своя религиозно – философска обосновка през епохата „Едо”. „Шунга” в изкуството и литературата се характеризира с подчертана еротика. Не само се признава връзката между духовното и телесното начало у човека, но плътската наслада, като част от романтичната любов, е била поощрявана и възхвалявана. Всичко това е облечено в уникалната японска възвишено – поетична естетика. Аз бях изненадана, че най – известните майстори на ксилографията - Утамаро и Хукусай са били представители на „Шунга” и техни произведения присъстват в тази изложба. Може би ние не знаем за това течение, защото през 20 век в самата Япония е било наложено „табу” върху „Шунга” и всички произведения от този стил са били прибрани и укрити.

 Ако изложбата  в музея Буххайм търси паралели между рисунките на Климт и гравюрите „Шунга”, то за мен това са съвсем различни естетики. По – скоро декоративизмът в живописните композиции на Климт е близък до изящните декоративни шедьоври на японските художници. Рисунките на Климт са създадени по натура, в духа на класическата европейска традиция.

В японските гравюри фигурите са стилизирани. В тях връзката с натурата остава на заден план, колкото и анатомично вярно да са изобразени голите детайли от тялото. За мен беше удоволствие да разглеждам тези прекрасни японски гравюри, но Джудит вървеше до мен из залата и каза, че трябва да тръгваме, за да не изпуснем кораба.

Излязохме във фоайето и Джудит ми даде знак да я последвам. Тръгнах след нея и скоро ние излязохме на широка тераса над езерото. Тук от високо се виждаха фантастични панорами във всички посоки. В момента слънцето огряваше водния простор и зелените брегове. Безбройните пухкави бели облачета, които летяха в далечината, хвърляха продълговати сребърни отражения в настръхналата водна повърхност. Сватбарите от поляната бяха превзели терасата и се подреждаха за обща снимка над езерото.

По обратния път до пристана аз продължавах да гледам омагьосана бързо менящите се вълшебни съзвучия от небеса и води! Казах на моите немски колежки, че природата е по – богата и съвършена от всякакви човешки фантазии, затова, в изкуството предпочитам да черпя идеи от природата, отколкото да измислям. Урсула и Лиса не отговориха. Само Джудит каза, че е напълно съгласна с моето мнение.

Към брега се приближи триетажен кораб, много по – голям от този, с който дойдохме до тук. Джудит беше особено радостна. Тя се втурна напред и побърза към най – високото открито пространство на кораба, за да запази места. Оказа се, че на тази тераса нямаше много хора, а пространството беше толкова голямо, че аз можех спокойно да се разхождам, за да наблюдавам панорамите в различни посоки.

Най – вълшебната част от днешната разходка беше плаването обратно до градчето Щарнберг на просторната тераса на триетажния кораб! Изгледите на юг, към величествените Алпийски вериги се бяха прояснили.

Небесата оставаха все така драматични, но сега контрастите сякаш бяха още по подчертани и небесните илюминации, с отраженията им във водата изграждаха неописуеми картини. Аз направо бях в транс! На моменти, съзерцавайки чудото, изпадах в екстатични състояния! Не спирах да обикалям терасата, за да не пропусна някой велик кадър от грандиозния небесен спектакъл!

Все още продължавам да рисувам моите спомени от вълшебното плаване по Щарнбергерзее.

 В Щарнберг ние с Урсула изпратихме Лиса и Джудит до спирката на S – бана. Докато вървяхме към колата, Урсула ми предложи да изядем по един сладолед и ме поведе към града. Тя купи два огромни сладоледа във фунии от една лавка, до която имаше навес и няколко маси. Ние седнахме на една от тях и докато се наслаждавахме на сладоледа, изведнъж силно заваля. Дъждът не спря през целия път от Щарнберг до Брайтбрун.

 Пристигнахме в дома на Урсула на свечеряване. Тя живее сама в стара селска къща, която е на повече от 150 години и е от времето на нейната баба. Къщата е двуетажна, но е малка - има по две стаи на двата етажа.

 Качихме се първо в едната от стаите на втория етаж, където аз бях настанена. После Урсула ми показа нейната спалня в съседната стая. Усещаше се невероятна, артистична атмосфера в цялата къща. Старите врати с тежки метални брави и огромни ключове, откритите дървени греди и подпори, украсените с дърворезба, старинни гардероби и скринове съжителстват с изкуството на Урсула – абстрактни картини, по – големи и по – малки керамични фигури и различни сувенири – свещници, купи и чашки, дървени фигурки, вероятно донесени от многобройни пътешествия. Етажерките и широките дървени первази на прозорците бяха отрупани с книги, папки и тетрадки.

После Урсула ме покани в трапезарията на първия етаж, където имаше специално приготвена вечеря в моя чест. Тя първо сервира богата зеленчукова салата, а после риба, печена на скара. Съжалявам, че не запомних името на рибата и не снимах това блюдо! Урсула каза, че това е прясна риба, специфична за езерото Щарнберг.

 Докато вечеряхме моята домакиня ми разказа нейните спомени и впечатления от България през 2012 –та, когато е била участник в същата обменна програма. Тя сподели някои от преживяванията си в Синята къща в Търново, разказа ми за колегите, с които е контактувала и се е сприятелила. Показа ми малка книжка, която съдържаше записки, снимки и рисунки от дните прекарани в Търново и София. Именно, тази нейна книжка стана източник на идеята за моя „Мюнхенски дневник”.

 После Урсула ми разказа за себе си, за раздялата ѝ с нейния съпруг. Той също бил художник – много талантлив и амбициозен, но с годините неговата себичност растяла и той започнал да се отнася с неуважение към Урсула. Гледал от високо на нейните творчески идеи и неглижирал постиженията ѝ. Искал тя да стои в неговата сянка и духовно я експлоатирал. Урсула взела трудното решение да го напусне, след което се измъчвала от съмнения и преживяла големи трудности при самостоятелното отглеждане на децата им. В крайна сметка, днес, от дистанцията на годините тя беше сигурна, че някога е направила правилен избор. Нещо повече – годините на самотната и трудна борба бяха калили характера и таланта ѝ и бяха изградили от нея силна творческа личност.

 Урсула ми разказа за голямото значение на пътуванията в живота ѝ. В годините на нейната младост - 70 –те години на миналия век, все още отношението към Германия и немците е било силно негативно, заради престъпленията на хитлеризма. Тя си спомняше с болка за омразата и обидите, които е срещала в онези години при пътуванията си из Европа.  И Урсула ме посъветва да пътувам в днешния отворен свят! 

Снимките от пътуването по Щарнбергерзее са тук