Изложбата на Сороя в Кунстхале. Непредвидено пътуване до Холцкирхен.

     20 юни 2016 - понеделник

 Отдавна съм се уговорила с Албена Бонева днес заедно да посетим изложбата на Хоакин Сороя в Кунстхале. А довечера пак съм поканила семейство Райтер на българска вечеря. Сутринта, преди да тръгне за работа Клаус специално ме попита, в колко часа ще бъде вечерята и аз обещах да бъда готова в 19 часа. Немците са дисциплинирани хора и държат на точността, за разлика от нас!

 Албена ме посрещна пред Кунстхале, където се беше проточила дълга опашка за билети. Изложбата на Хоакин Сороя е открита от началото на март и ще продължи още две седмици, но интересът към нея не стихва. Албена вече беше посетила изложбата и беше толкова впечатлена, че пожела да я разгледа още веднъж заедно с мен. Джудит също беше идвала на тази изложба преди моето пристигане в Мюнхен. Тя беше купила голям албум на Сороя и ми го даде да го разглеждам още в първите дни от моето гостуване в нейния дом. Иначе, на мен не ми беше известен този испански художник, който е живял и творил в преломните последни десетилетия на 19 век и в първите две от 20 век. Представяха го като импресионист, но след като се запознах от близо с творчеството му, аз мисля, че това определение е неточно. Яркото и страстно изкуство на Хоакин Сороя има дълбока връзка с националната традиция и е типично испанско по дух.

 Опашката вървеше бързо и ние с Албена скоро влязохме в галерията. Кунстхале е един от големите изложбени комплекси в Мюнхен, в който се представят временни експозиции. Галерията е създадена и се управлява от културната фондация на Хипо-Верайнсбанк. Тя не е ориентирана към определен период от историята на изкуството, вид или жанр. Изложбите тук са представителни и обикновено продължават по четири месеца. Вътрешното пространство е разделено на по – малки и по – големи зали, но общата им площ е 1200 кв. метра. От всички арт музеи и галерии, които посетих в Мюнхен, тук имаше най – много посетители. Предполагам, че причина за това е самата изложба на Хоакин Сороя. Каквато и пропаганда да се прави на съвременното изкуство, публиката е жадна да се потопи в класическата красота, в ярките цветове, в радостта и светлината на простите неща от света, който ни заобикаля!

 Албена беше добре запозната с изложбата и днес тя беше мой гид. Ние двете се запознахме на откриването на моята изложба. Тя беше сред Мюнхенските българи, които проявиха голям интерес към моето творчество и към мен. Възрастта ѝ е близка до моята. По време на моя вернисаж тя успя да ми каже, че е от София, че баща ѝ е бил художник – известен илюстратор и оформител на книги – Данаил Дянков. Каза ми още, че има икономическо образование, но не работи по тази специалност, а е увлечена от изкуството, затова от известно време посещава курсове по рисуване и живопис. Докато разглеждахме изложбата на Сороя, ми направи впечатление, че Албена е много интелигентен зрител. Усетът и преценките ѝ за живописта са задълбочени и точни. 

 Творбите на Сороя бяха подредени хронологично. Ранните му работи са в духа на реализма от 19 век – битови сцени и трудова тематика, но още в тях се разкрива усещането на художника за светлината, афинитета му към светлинните контрасти и умението да оперира с рефлексите.

В зрялото си творчество Сороя развива това умение до съвършенство. Той използва похватите на импресионистите – накъсаната мазка, чистия цвят, но не пренебрегва материалността на формите. Изключителен майстор е в изобразяването на вода, водни пространства и мокри повърхности. Той изгражда всичко това чрез многобройните светлинни отенъци и отблясъци, които са постигнати само със силата на цветните нюанси и контрасти.

Творческият диапазон на Сороя е много голям – пейзажи, портрети, фигурални композиции. Независимо дали са монументални или камерно – интимни, картините му са създадени с огромната страст на испанския дух и излъчва ярката светлина на юга.

 Художникът използва различни композиционни похвати. От една страна взаимства от великите испанци от 17 век – Мурильо, Рибера и особено от Веласкес. В други творби е по – близък до своите съвременници – французи, с интереса към мига и мигновеното движение.  В тези картини фигурите са част от окъпания в светлина екстериор или се втурват в него като ритмични силуети.

В последните години от своя живот Сороя се обръща към красотата и колорита на испанските национални костюми. Показани са няколко двойни и тройни портрети на селяни с ярки типажи, облечени в национални костюми, които правят впечатление в последната зала.

Ние с Албена разглеждахме изложбата в продължение на повече от два часа. Връщахме се, за да видим отново някои впечатляващи творби. Другаде изчаквахме струпалите се посетители да се изтеглят, за да можем да разгледаме спокойно. Обсъждайки живописта на испанеца и изключителния му усет в предаването на светлината, ние се отплесвахме в други, философски теми и стигнахме до въпросите за мистицизма и мистичните учения. Говорихме за българските мистици, за Дъновистите, за Николай Райнов и разбира се, за Людмила Живкова. Албена също се интересува от тези теми и е чела много. Препоръчахме си взаимно някои книги.

 Албена сподели, че не е удовлетворена от културното равнище на повечето българи в Мюнхен, че много често тук се пренебрегват сериозните прояви на българското изкуство, а повърхностната масова култура се радва на голям отклик.

 Към 13 часа, ние излязохме от Кунстхале и Албена настоятелно ме покани да отидем у тях. Проблемът беше, че тя живее в малкото градче Холцкирхен, а до там се отива с S – бана за около 50 минути. Разказах на Албена за моите български вечери у семейство Райтер и за това, че точно довечера съм поканила моите хазяи на такава вечеря. Нямах нищо против да отида в Холцкирхен, но ако беше възможно да се прибера до 17 часа, за да сготвя обещания Тюрлю Гювеч! Албена се изненада и леко ме упрекна, че си губя времето в Мюнхен да готвя на немците. В крайна сметка, аз приех нейната покана, но с уговорката, че няма да мога да остана у тях повече от час и половина.

 Ние тръгнахме към Мариенплац и Албена предложи първо да обядваме в Мюнхен. Отидохме в скромно заведение за китайска храна на малка уличка в посока към Карлсплац. Ресторантчето беше чисто и имаше изобилие от оризови и зеленчукови ястия. Докато похапвахме стана ясно, че Албена няма представа от къде и какъв билет трябва да си купя за S – бана, за да пътувам до нейния град. Тя каза, че трябва да се върнем на Мариенплац, да отидем в Туристическия информационен център и там да попитаме, какво трябва да направим. Бях много учудена, че Албена е толкова несведуща за елементарно купуване на транспортен билет, след като отдавна живее в Германия. Ние изгубихме повече от половин час, докато тя се консултираше в Туристическия информационен център и докато отидохме до станция на метрото, където има билетни гишета, а не само автомати. Също като мен, Албена не може да се справя с машинките, които издават билети.

 Пристигнахме в Холцкирхен, едва към 15 часа. Албена каза, че дома ѝ е наблизо до спирката на S – бана, но предложи да обиколим малко, за да мога набързо да добия впечатление от градчето.

Тръгнахме към центъра. Минахме покрай типичните баварски изрисувани къщи, чиито фасади са украсени с фрески или орнаменти.

За Холцкирхен са характерни дървените църкви. Стигнахме до една от тях, която не е голяма. Покривът, едната от стените и малката камбанария са облицовани с дървени формички, подобни на керемиди.

Продължихме от центъра към дома на Албена и минахме покрай къщи с китни дворове, които ми напомниха за нашите градчета в Предбалкана.

Семейството на Албена също живее в къща с хубав вътрешен двор, но преди да отидем в него, Албена искаше да ми покаже опитите си в рисуването. Всъщност, аз приех поканата да дойда в Холцкирхен, точно защото Албена много искаше да видя нейните рисунки и да ѝ дам съвет. Докато пътувахме във влакчето, тя подробно ми разказа за преподавателката, чийто курсове посещава и за обучението там. За съжаление, работите на Албена изглеждаха като опити на съвсем начинаещ. Колкото можах, дадох някакви съвети, които бяха по – скоро корекции към отделните рисунки. Пихме кафе под сенките в зеления двор. Запознах се с дъщерята на Албена и с нейния приятел, които се присъединиха към нас за кратко.

Още щом дойдохме в къщата, Албена провери, кога има влакче за връщане в Мюнхен и аз разчитах на нея да ми даде знак, когато трябваше да тръгнем към спирката на S – бана. Тя обаче се улиса и когато ѝ напомних, че часът за влака ми наближава, каза, че вече е късно, за да стигнем до гарата и да го хванем! Наложи се да остана в Холцкирхен до следващото влакче, което беше след 40 минути. Така, със сигурност, моята българска вечеря щеше да закъснее! Ядосах се на Албена, заради нейната разсеяност, но вече нищо не можех да направя! Половин час по – късно тя ме изпрати на спирката на S – бана и аз отпътувах обратно към Мюнхен през огрените от слънцето зелени поля.

 Налагаше се да се отбия в „Лидъл”, за да купя още някои зеленчуци за манджата и чак към 18. 30 аз бях в кухнята на Джудит, готова да беля картофи и да кълцам зарзават. Тъкмо започнах и Джудит се прибра. Тя едва беше влязла в апартамента, а аз я засипах с извинения затова, че вечерята ще закъснее! Помолих я да се обади на Клаус и да го предупреди. Джудит ме успокои – сутринта Клаус искал да знае в колко часа ще бъде вечерята, за да може да реши, кога да отиде на джогинг. Сега тя ще му се обади и ще му каже първо да отива на джогинг, а после да си дойде за вечеря.

 След малко Джудит дойде да ми помага. Тя беше толкова бърза в рязането на зеленчуците, че ние можеше и да наваксаме закъснението! Възхищавах се на нейната сръчност, а тя ми отговори, че ежедневието ѝ я е научило на това, защото от много години съчетава служебните си ангажименти с отговорността децата ѝ да бъдат нахранени. Джудит извади от килера си керамична тава за Гювеча и аз бях много доволна. Ето, че всяко зло е за добро! Ако бях сготвила преди Джудит да се прибере, аз щях да използвам друга тава и яденето нямаше да стане толкова вкусно.

 Към 20. 30 ние седнахме на масата. Аз бях много доволна от яденето, което приготвих, след всички притеснения събрани днес, заради непредвиденото пътуване до Холцкирхен и последвалите от това закъснения. Още по – доволни бяха моите хазяи, които вече са страстни фенове на българската кухня! Те си хапнаха Тюрлю Гювеча с голям апетит и удоволствие! Клаус каза, че в сряда той ще приготви за вечеря прочутите баварски бели наденици - вайсвурст, които тук се ядат със сладка горчица. Семейство Райтер обявиха още, че ще организират прощално парти за мен в някоя открита бирария в петък вечерта. Наистина, наближава времето на нашата раздяла. Остава още една седмица до моето отпътуване!