Из Мюнхенските паркове на Еньовден. Моето прощално парти.

     24 юни 2016 - петък  

 Лятото влезе тази сутрин през моя източен прозорец! Ярка светлина изпълни стаята, за да ми напомни, че скоро трябва да си тръгна от тук, защото другаде ме очакват летните зелени пътища! Еньовден е – денят на билките и благодатната роса, но за мен това е първият ден от сбогуването ми с Бавария! Моята изложба в Мюнхен, днес за последно, ще бъде отворена. Късно следобед трябва да я сваля и да опаковам картините за обратния път към дома. Довечера ще бъде прощалното парти, което Джудит и Клаус организират в моя чест в Английската градина.

 Нямах представа какво е запланувала Джудит, нито как се е уговорила с моите приятели – българи! Сутринта тя отиде на работа. Каза ми само, че ще се прибере около 15 часа, а към 18.30 ще дойде в галерия ГЕДОК с колата си, за да натоварим картините.

 Преди обяд аз исках да отида в магазина за български хранителни стоки и да купя някакви български колбаси за партито, както и подходяща храна за предстоящото дълго пътуване до Пловдив. Магазинът е наблизо, но моят план беше да направя хубава разходка и да стигна до него по обиколен път. Излязох от квартирата към 10.30 и тръгнах по познатите улички към Луитполдпарк. Утрото беше слънчево, небето – тъмносиньо и хубавите бели къщи грееха сред зелените дворове.

 Заобиколих хълма в парка от юг и продължих по алеите под огромните дървета. До където погледът ми стигаше пред мен се простираха зелени площи с дървета, които хвърляха изрязани сенки върху тях.

Нямаше съмнение, аз вече пътувах през пространствата на лятото, а в краката ми светеше благословената роса! Можех да се събуя и да нагазя в нея, но аз бях решена да направя това в Олимпийския парк. Моята идея беше да стигна до там и да изкача хълма над езерото, който вчера видях от другата страна. Когато излизах от Луитполдпарк, забелязах нисък каменен стълб, обвит в бръшлян. Върху него беше монтирана православна икона на Богородица, от типа Одигитрия, която едва се виждаше под бръшляновите листа. Под иконата, върху дървена стойка бяха подредени саксии с цветя, а под нея светеха десетина кандила. Така и не успях да разбера, какво е това място за поклонение. По – късно питах моите български приятели, но никой от тях не знаеше нищо за него. Прекръстих се пред иконата и приех като добро знамение случайността, че попаднах на този символ на православната вяра точно в днешния празничен ден!

 След половин час аз стигнах в подножието на хълма в Олимпийския парк, като следвах маршрута по картата и чувството си за ориентация. Събух се и нагазих в росната трева. Стръкчетата галеха нозете ми и ситните водни капчици се стичаха по тях. Изпълних ритуала за Еньовден и си пожелах светло пътуване по зелените пътища на лятото!

 Бавно се изкачих по хълма, като спирах да съзерцавам и да снимам панорамите към града и към парковото пространство, които постепенно ми се разкриваха.

Тревата беше окосена и вълнообразни линии - следите от косачките, бяха набраздили зелените пространства и подчертаваха лекия релеф. В този сравнително ранен час в парка беше спокойно. Тук – там деца ритаха топка или се виждаха хора, които се бяха излегнали по поляните. Аз вървях и се радвах на прекрасния слънчев ден, понесена от усещането за настъпилото лято!

На върха на хълма има широка кръгла площадка, оградена от перила. На картата на Мюнхен това място е обозначено като Олимпиаберг. В северния и в южния край на тази площадка са поставени далекогледни тръби. От тук се разкриват панорами към града във всички посоки, но разбира се, гледната точка е много по ниска, отколкото от телевизионната кула. За мен най - интересни бяха панорамите на север, към олимпийското езеро, стадиона, кулата и централата на БМВ.

Наближаваше обяд и започна да става горещо. Спуснах се по една алея, която ме отведе в края на езерото. Неможех да откъсна очи от него. Водите му отразяваха осветения отсрещен бряг между тъмните сенки на близките дървета.

Продължих по канала, който изтичаше от езерото. Видях на картата, че ако вървя успоредно на този канал ще стигна до моста на Београдщрасе, а от там пътят до българския магазин ми е познат. Час по – късно аз се прибрах в моята квартира, доволна от сутрешната разходка и от пазаруването в българския магазин.

 В 15.30 имах среща с Лиса пред музея Брандхорст. Лиса изрази желание заедно да разгледаме музея и след това да отидем в галерия ГЕДОК, за да съберем изложбата ми. В горещия следобед придвижването през града не беше много приятно. Пристигнах закъсняла на срещата, но Лиса ме чакаше усмихната, както винаги!

 Музеят Брандхорст се намира в непосредствена близост до Пинакотеката на модерното изкуство. Той е сравнително нов музей – открит е през 2009-та година. Сградата има изчистена форма на продълговат паралелепипед, а фасадата е облицована с разноцветни керамични елементи.

Музея Брандхорст

Отвън изглежда, че етажите са два, защото по средата на фасадата минава стъклен пояс, но във вътрешното пространство има три изложбени нива, свързани помежду си с високи стълбища.

   В музея се съхранява голяма колекция от модерно изкуство, която е собственост на наследниците на тръста „Хенкел”. До колкото разбрах, в залите се представят части от колекцията под формата на изложби, които показват определени аспекти, тенденции или теми в развитието на модерното изкуство или на определени художници. Музеят е известен с богатата сбирка от произведения на Анди Уорхол. В момента няколко творби от нея са показани на долния етаж, заедно с други творения на Поп Арта.

 Аз възприемах произведенията на модерното изкуство в музея Брандхорст повече като информация. Единственото тук, което докосна моите чувства, беше изложбата от творби  на Сай Тоумбли – „В ателието”. Това е ретроспективна селекция от картини, скулптури, рисунки и фотографии от началото на 50-те години на 20 век до последния голям цикъл на художника, завършен малко преди смъртта му през 2011 година. Този цикъл включва монументални платна с изображения на рози. Всъщност, розите са сведени до експресивен знак, но въздействат поетично, с изтънчени цветни хармонии и наистина напомнят богатата живопис от късния период на Клод Моне.

Из изложбата от творби на Сай Тоумбли (Снимането в музея Брандхорст е забранено и аз направих тези снимки скришно и набързо!) 

Към 18 часа ние с Лиса бяхме в галерия ГЕДОК. Бързо свалихме картините и Лиса се захвана да почисти залата. Скоро пристигна и Джудит. Тя донесе опаковъчните ми материали и кутията, в която пренасям картините си. Помогна ми да ги опаковам и да ги стегна със стреч – фолио, така че да бъдат неподвижни. Наредих ги в кутията и се опитах да запълня празните места в нея с парчета велпапе. Джудит ми каза да не правя това сега. Тя ме увери, че в къщи Клаус ще свърши тази работа по – добре от мен и ще ми помогне да запечатаме кутията и да я завържем за импровизираната ми количка.

 Слава Богу, успяхме да натоварим тежката кутия в багажника на колата! Качихме се и ние с Лиса в нея и потеглихме към „Тристанщрасе” 2. По пътя Джудит ми каза да се обадя на моите български приятели и да им кажа ако могат да отидат по – рано в бирарията, за да запазят маса там. Моята приятелка беше притеснена, че в петъчната вечер, след горещия ден, бирарията ще бъде пълна с хора.

 В къщи ни очакваше Клаус, който пренесе кутията с картините ми в апартамента. Джудит беше приготвила всичко за партито в две големи чанти. Натоварихме ги в колата и се отправихме към бирарията „Хирсхау” в Английската градина. Наистина откритата бирария вече беше пълна с народ. След горещия ден в края на работната седмица хората идваха да разпуснат под дърветата в топлата юнска вечер. Биляна и Григор вече бяха дошли и бяха запазили маса, но масата беше до откритата сцена, на която малък духов оркестър свиреше популярни туист и рокендрол парчета. В непосредствена близост музиката се чуваше твърде силно, но ние нямахме избор – всички маси бяха заети! Изненадах се, че Джудит беше донесла абсолютно всичко – покривка за масата, прибори и красиви порцеланови чинии. Беше направила баварска салата, а в отделни съдове беше нарязала три вида зеленчуци. Гвоздеят на вечерята беше ястието от пилешко месо със сос от авокадо. Освен всичко това, беше приготвила и голямо плато с пържени кюфтета. Аз също извадих „бирените пръчици” и малките гевречета, които купих днес от българския магазин. Докато подреждахме масата, Клаус и Лиса отидоха да купят бира и големи бретцели.

 Скоро дойдоха Юлия и Макс с тяхната гостенка от Пловдив – Веска. Вече всички бяхме на масата и започнахме прощалната вечеря с наздравица! Бях щастлива и много развълнувана! Имах толкова прекрасни преживявания през изминалия месец в Мюнхен благодарение на хората, които седяха на масата заедно с мен! Аз не ги познавах до скоро! Съдбата сякаш ми ги изпрати като огромен дар! Ще си тръгна от тук след три дни, обогатена с толкова много впечатления, които събрах от величествената природа на Бавария, от музеите и галериите в Мюнхен, където видях забележителни образци на културната съкровищница. Дълго ще нося в сърцето си и ще рисувам безкрайните облачни небеса, невероятно сините езерни води и може би ще достигна до нови „блажени острови”! Най – ценното, с което ме дари моят престой в Мюнхен, са тези толкова силни нови приятелства, сърдечните връзки с хората, които не избледняват, въпреки времето и разстоянията!

Макар, че бяхме близо до оркестъра и музиката се чуваше силно, тя създаваше невероятно настроение! Много хора – млади и стари танцуваха на дансинга. Феерия от разноцветни флагчета се люлееше над тях. От нашата компания единствено Лиса сподели моето желание да танцуваме и двете се втурнахме, опиянени от лудия ритъм!

Свечеряваше се и наоколо светнаха фенерите. В 21 часа музикантите от оркестъра обявиха края на своята програма и се оттеглиха под шумни аплодисменти. Сега вече, ние можехме по – добре да чуваме нашите разговори. Аз вдигнах наздравица за Джудит и Клаус и им благодарих за тази прекрасна вечер в Английската градина. Казах, че съм много признателна за това, че ме приеха в дома си и ми оказаха голямо уважение и внимание. Благодарих специално на Джудит, която направи всичко, за да се чувствам в Мюнхен като у дома си и стана моята най – добра приятелка тук! Джудит не отговори, само мило се усмихна!

 За моите приятели беше по – удобно да разговарят на немски, но Юлия седеше до мен и ми превеждаше. Всички бяха развълнувани от резултатите на референдума в Англия. Англичаните бяха гласували за излизане от Европейския съюз и моите приятели коментираха, как ще се отрази това на бъдещето на Европа.

 Григор ме покани на последно пътешествие из Бавария в неделя. Той каза, че всичките ни пътувания през изминалите седмици са били  на юг, към Алпите, затова предложи накрая да отидем на север – край река Дунав. Беше си спомнил за маршрут по реката, по който с туристически кораби се достига до голям манастир. Макс разказа още, че на същото място има известен мемориал в чест на победа над Наполеон и препоръча, от там да отидем до Регенсбург – старинен град – пристанище на река Дунав. Юлия прояви интерес и желание двете с Веска да дойдат с нас. Биляна и Григор се зарадваха, че компанията ще се увеличи и казаха, че в колата им има места за още двама. Аз поканих и Джудит и Клаус да дойдат, но те отговориха, че за неделния ден вече имат ангажименти.

Моето настроение беше все така приповдигнато и аз попитах Юлия, дали е прието да се пее в Мюнхенските открити бирарии?! Тя отговори положително и се съгласи да пее заедно с мен. Ние подхванахме моята любима македонска песен „Биляна платно белеше”. Юлия е музикант, а аз със сигурност съм била музикант в предишния ми живот - имам „глас – български” и винаги признавам, че повече обичам да пея, отколкото да рисувам! Направихме много добър дует, но песента е дълга и не я изпяхме цялата. Малко след края на нашето изпълнение, Джудит внезапно обяви край на партито и започна да прибира масата. Всички приеха това за нормално и започнаха да се приготвят за тръгване. У мен остана въпросът, дали моето пеене не провокира края на вечерята или в Германия всичко се планува предварително, дори началото и края на забавите?! Може би тук не е прието събитията безконтролно да се проточват във времето, дори когато на хората им е приятно! Може би Джудит беше уморена. След днешния работен ден, за два часа, сама беше приготвила всички тези салати и ястия, а после дойде в галерията и помогна за прибирането на изложбата ми.

 Прощалната вечер остана незабравима за мен! Тя беше прекрасен празник в пъстрата шумотевица на лятната градина и в компанията на моите скъпи приятели от Мюнхен, които дойдоха да ме изпратят. Много пъти ще разглеждам снимките, ще се връщам в спомените и мислено ще изпращам на Джудит цялата си благодарност за нейния неоценим подарък!