Пътуване в Националния парк Берхтесгаден, Бад Аделхолцен и Кимзее

   12 юни 2016 - неделя   

 Тази сутрин аз пак бях в кухнята на семейство Райтер преди всички и си приготвях кафе. Джудит дойде, поздрави ме с „Добро утро!” и добави: „Ако искаш, направи баница! Ние няма да бързаме да ставаме и да идваме в кухнята!” Желанието на моите хазяи да им приготвям българска храна и най – вече баница, ме забавлява! Вече разбирам, защо моя приятелка, която е учителката по немски и познава добре германците, ме предупреди да не ги уча да очакват от мен да им готвя. Всъщност, моите домакини не са прекалили с тези намеци и очаквания. Аз пък приготвям с радост българските ястия, защото гледам на това, като на скромна възможност да се отблагодаря за тяхната отзивчивост и приятелско отношение.

 Докато заедно закусвахме с баницата, аз обясних на Джудит, за какво беше вчерашната разправия между Юлия и македонския колега в Ателиетата. Джудит и Клаус бяха изненадани, че между България и Македония съществуват неразбирателства по въпроса за общия ни език и история. Естествено, те изобщо не знаеха, че България и Македония имат общ език и история. После те ми казаха, че и германците имат такива неразбирателства с австрийците по въпроса за езика. Накрая аз успях да им разкажа няколко вица на английски, за българо – македонските отношения и те много се смяха!

 След закуската бързо се приготвих за пътуване. В днешния почивен ден Биляна и Григор отново ми предложиха разходка в Баварските Алпи – много интересен маршрут в Националния парк Берхтесгаден! Първоначално знаех само, че ще видя известните езера Кимзее и Кьонингсзее и евентуално ще се качим до вилата на Хитлер в местността Оберзалцберг. Аз чух за първи път това наименование от Урсула в деня на моето пристигане в Мюнхен. Докато пътувахме в колата ѝ към дома на семейство Райтер, като разбра, че аз проявявам интерес към планините, Урсула подхвърли идеята да ме заведе до Оберзалцберг. После аз ѝ напомних в имейл за тази нейна идея, а тя ми отговори, че няма да може да ме заведе там, че никога не е ходила там, че се надява духът на Хитлер да не е там и съжалява, за тази най – лоша част от немската история! Джудит също каза, че тя и семейството ѝ не са ходили до Оберзалцберг и предпочитат да изкачват други върхове и местности наоколо, от където се виждали същите панорами. Това отношение на моите немски домакини към мястото, което е било планинска резиденция на Хитлер, ме накара да помисля, че немците още страдат от комплекси и чувство за вина, заради престъпленията на Хитлеровия фашизъм и подпалването на Втората световна война.

 Слава Богу, моите приятели – българи нямат такива предразсъдъци и благодарение на тях, в днешния ден, аз почувствах невероятната красота на Алпите в Националния парк Берхтесгаден, където се намират Оберзалцберг и езерото Кьонингсзее!

 С Биляна и Григор потеглихме в посоката към Залцбург по същия път, по който аз пристигнах в Мюнхен с автобуса. Тогава утрото беше слънчево и небето чисто, а днес отново планината е забулена в облаци, които пълзят дори по ниските склонове.

 Магистралата минава покрай езерото Кимзее. Моите приятели ми казаха, че това е най – голямото езеро в Бавария, но решихме да се отбием край него на връщане, ако остане време.  

 При навлизането в територията на парка Берхтесгаден планината става все по – величествена, а облачните небеса я обгръщаха в драматични контрасти. 

Нашата първа цел беше да отидем до Оберзалцберг. Местността с планинската къщичка, която е била подарена на Фюрера от нацистката партия по случай 50 – годишния му юбилей, се намира на 1834 метра над морското равнище. Пътят от гарата Берхтесгаден до Оберзалцберг е строен заедно с вилата. Той преодолява денивелация от 700 метра и минава през няколко тунела. По този път се движат само специални туристически автобуси, които тръгват и се връщат на всеки 30 минути. Ние оставихме колата на паркинг близо до билетните каси за автобусите. Купихме билети и скоро се качихме на първия автобус. Тежките облаци продължаваха да се гонят над нас. С изкачването на автобуса, по завоите на стръмния път, гледките ставаха все по – интригуващи. На запад се разкри фантастична долина, обградена от причудливи Алпийски върхове.

В дъното на долината просветваше езерото Кьонингсзее, а върховете бяха обвити от облачното небе. От другата страна се издига величествен скален масив, който видяхме по – добре при слизането по обратния път, когато мъглата се вдигна. Автобусите спират на площадка под хълма, на който е вилата на Хитлер. На север всичко беше обгърнато от мъглата и нямаше никаква видимост от площадката. Тръгнахме през тунел, който отвежда до асансьор вътре в самия хълм.

Тези съоръжения също са строени заедно с вилата и чрез тях се осъществява изкачването до нея. В тунела беше много влажно и хлъзгаво и аз вървях бавно и внимателно, защото обувките ми се пързаляха. Понастоящем вилата Келщайнхаус – Орлово гнездо е превърната в ресторант и ние бързо излязохме от нея. Искахме да се насладим, колкото може по – дълго на величествените природни красоти наоколо.

Келщайнхаус - вилата на Хитлер

На север мъглата оставаше непрогледна, но на юг и на запад се разкриваха фантастични панорами. Виждаха се същите гледки, които вече съзрях от автобуса, но тук, от по – голямата височина, панорамата беше цялостна и безкрайният простор, из който се гониха облаците, просто беше неописуем!

Панорама към езерото Кьонинксзее

По алеята достигнахме до висок каменен кръст, в средата на който е поставен оцветен релефен Еделвайс. Биляна се отказа да продължи с нас нагоре и аз си оставих багажа при нея. Облачните небеса се спускаха все по – надолу и обвиха зъберите от всички страни. На запад притъмня и далеч, над долината се виждаше как дъждът се излива. Динамиката на движение на облаците беше толкова бърза, че картините пред очите ми се променяха мигновено. Снимах и се надявах да запечатам невероятните сливания на земя и небе, на светлина и мрак сред грандиозната природа.

Изведнъж, мъглата на север се вдигна като завеса на театрална сцена и между скалите и тъмните облаци светна неподозирана картина! На близо се появиха по – ниски хълмове, зад тях – безкрайни зелени долини, баири и езера. Далече, над тях, небето беше синьо и по него бързаха бели облачета, подредени в редици.

Цялата панорама на север от Оберзалцберг

Побързах да снимам различни детайли от панорамата преди облачната завеса отново да падне и продължих нагоре по пътеката, която извива към скалистия склон. Вървях известно време, проврях се под нещо като арка от скали и излязох срещу величествен зъбер, потънал наполовина в мъглата. Видях, че напред пътеката стръмно слиза надолу и реших, че няма да мога да продължа по нея. Обувките ми не са подходящи за такъв терен. Освен това, всеки момент щеше да завали, а чадъра ми остана в чантата при Биляна.

Тръгнах обратно и усетих дъжда, който рязко се засили. Бързах, колкото можех. Настигнах Биляна и Григор близо до каменния кръст, но докато отворя чадъра вече бях сериозно мокра.

 Влязохме в коридора вътре във вилата и наблюдавахме през прозорците динамично променящите се картини отвън. Аз съм свикнала да понасям внезапни капризи на времето в планината и не веднъж там ме е мокрил дъжда. Сега обаче, се притесних, защото още бяхме в началото на екскурзията, а нямахме готовност да се преоблечем. Надявах се да не се простудим, докато мокрите дрехи съхнат върху нас.

 Слязохме пак с асансьора на площадката, от където трябваше да се качим в туристическия автобус. Мъглата на север се беше вдигнала и сега от тук се разкриваше 180 – градусова панорама. Виждаше се и хълмът с Келщайнхаус, от където току – що слязохме.

 Забравила за мокрите си крака и рамене, аз обикалях площадката и снимах части от панорамата и изразителни детайли от този фантастичен пейзаж.

 Слава Богу, в колата на Григор беше топло и дрехите ни бързо изсъхнаха. Моите приятели ми обещаха да отидем до езерото Кьонингсзее, но преди това, те много искаха да ми покажат едно друго интересно място. Григор разказа, че около градчето Берхтесгаден има много мини за добив на сол. Една от тях е превърната в атрактивен музей, от който моите приятели бяха много впечатлени. Солната мина се намира на брега на реката Берхтесгаденер Ах, чийто води имат особен светъл синьо – зелен цвят.

 Минахме пеша по мост над реката и бързо стигнахме до мината. В нея се влиза на групи, в точно определени часове. За да те допуснат, трябва да облечеш специален гащеризон с дълги ръкави. Тези облекла се получават на касата при закупуването на билет. Атракцията започва още с обличането на гащеризона. Забавни и смешни са опитите да се вмъкнеш в него със собствените си дрехи. Освен това, тези облекла няма как да са по мярка и всеки изглежда и се чувства странно в тях.

 Вътре в мината придвижването става с миньорско влакче под ръководството на екскурзовод. Аз се сдобих с аудио – гид на руски език, за да мога да разбирам наставленията на екскурзовода и описанията на обектите в музея. Влакчето спира на определени места, където са показани различни инструменти, използвани в добива на сол през вековете и различни форми и кристали от солта.

На няколко места, чрез светлинни ефекти, е пресъздадено излъчването на кристалите. Една от атракциите е спускане в легнало положение по стръмно наклонена, дървена пързалка. Аз трудно се съгласих да участвам в това, но по настояване на Биляна, прегърнати тримата се изтърколихме безпроблемно още по – надолу под земята и аз признах, че приключението е забавно. Обиколката на мината завърши с плаване на сал в подземно езеро.

Бавно се носихме по невидимите води в мрака, когато изведнъж започна красиво светлинно шоу. Този път светлините, наподобяващи излъчването на кристалите, се отразяваха в тъмното езеро и изглеждаха вълшебни!

 А, над земята фантастичните спектакли на облаците продължиха, докато се връщахме към паркинга, където беше колата. Небето над нас ту се проясняваше, ту бързо се смрачаваше.

Тъкмо преди да потеглим, силен порой се изля и се наложи да изчакаме, докато дъждът се укроти. Продължихме краткото пътуване към Кьонингсзее през мъгла и дъжд. Скоро спряхме на паркинг под внушителен планински масив, който изглеждаше като огромен призрак зад облаците.

 Докато вървяхме по алеята към езерото, мъглата бързо се вдигна, но всичко наоколо беше много мокро след проливния дъжд. Минахме между красиви хотели – къщи в типичния Баварски стил, с дървени тераси и украсени кепенци. Край тях имаше заведения на открито и сергии за сувенири, но сега те бяха мокри и пусти. 

Когато стигнахме брега, отново започна да вали. Часът беше 18. 30 и ние видяхме туристическо корабче, което явно се връщаше от обиколка из езерото. Биляна изказа съжаление, че в това време ние няма да можем да се разходим с такова корабче, а аз ѝ отговорих, че тъкмо ще имаме повод да дойдем тук отново. Въпреки дъжда, ние тръгнахме да се разходим по брега на малък залив.

 Когато преди часове, наблюдавахме езерото от високо, то изглеждаше по един начин, а сега, когато дойдохме до него, го видяхме различно. То, наистина е обградено от величествени планински масиви, които спускат стръмните си склонове във водите му. Тези високи скалисти брегове, обрасли с иглолистни дървета, изглеждат като тъмни стени и придават на пейзажа особена мистичност. Водите на Кьонингсзее, размътени от дъжда и разлюлени от вятъра, имаха особен студен зелен цвят. Тучната юнска зеленина, влагата, която обгръщаше всичко наоколо и тишината в късния час, пораждаха особена меланхолия.

Покрай бурна, пълноводна река, която изтича от този край на езерото, ние стигнахме пак до паркинга и поехме по обратния път.

 На връщане наблюдавах от колата невероятни, неописуеми облачни небеса, които се движеха с огромна динамика и създаваха фантастични светлинни контрасти. Радвах се, че на места по пътя имаше задръстване и докато изчаквахме колоната от коли да тръгне, успях спокойно да снимам през прозореца.

Моите приятели искаха да се отбием до минералния извор Бад Аделхолцен, за да налеят вода за пиене. На това място има санаториум и цех за бутилиране на водата. Григор ми каза, че тук с тази дейност се занимават монаси. Моите приятели бяха взели много бутилки и докато ги пълнеха, аз реших да се разходя наоколо. Тръгнах по алеята на дясно през гората и тя скоро ме отведе до окастрено, кухо дърво. В огромната  хралупа  стоеше странен дървен светец, подпрян на гега.

 Продължих през гората и излязох пред малък бял храм, който беше затворен в този късен час. 

Видях пътека, която върви успоредно на дървена ограда и тръгнах по нея. Скоро пътеката зави на ляво и гората свърши. Пред мен се простряха широки ливади с избуяли треви, а зад тях отново се подредиха величествени планински вериги, обгърнати от драматичното облачно небе.

Край оградата имаше Жасминови храсти с необичайно едри цветове и техния аромат изпълваше свежия въздух. Останах за кратко и наблюдавах бързото движение на облаците и променливата светлина, която открояваше различни планове в пространството. Беше толкова пролетно и тихо, че аз се слях с мокрите треви и усетих онази мистична сила, която се излъчва само в определени природни местности. Осъзнах, че мястото е свято и не случайно минах покрай храм и дървена статуя на светец.

 По обратния път към Мюнхен, Григор се съгласи да спрем за малко на брега на езерото Кимзее. Часът беше 20.30, но падащия здрач не се дължеше на свечеряването, а на тежките облаци, които изпълваха огромното небе и създаваха фантастични илюминации. Постоях на брега на Кимзее и снимах различни детайли от тези безкрайни облачни небеса и контрастните светлини, отразени във водата. Езерото наистина е голямо, но не това ме впечатли. Щастлива бях, че имах възможност да го съзерцавам в минутите, когато беше преобразено от драматичните, мрачни небеса!

Прибрахме се в Мюнхен след час. Семейство Райтер отдавна бяха вечеряли, но както винаги, Джудит беше запазила за мен от рибата, която беше приготвила днес по особен начин. Добре, че беше направила и бял сос, иначе трудно щях да ям риба на пара! След като вечерях, сама пожелах да пия чай и глътнах профилактично два аспирина за загряване. Нуждаех се от това, след скитането по планината и под земята в днешния незабравим ден, изпълнен с толкова облаци и дъжд! Джудит разгледа облачните ми снимки, докато седеше с мен в кухнята. Гледаше и възклицаваше: „Не е за вярване! Не е за вярване! Фантастично!”

 Преживяванията под облачните небеса на Бавария от този ден станаха източник на вдъхновение за няколко картини, които нарисувах година по - късно.

Много повече снимки от това пътуване има тук