В Новата пинакотека и в Модерната пинакотека

     15 юни 2016 – сряда

 Днес продължих да разглеждам Пинакотеките, но преди това исках да мина през галерия ГЕДОК, за да се видя с Анет. Исках да ѝ обясня, как вчера се обърках по улиците на Швабинг и не успях да отида навреме в галерията. Надявах се, тя да може да предаде моите извинения на секретарката Андерсон, която сигурно се беше изнервила да ме чака.

 Донесох от България дребни подаръци за колегите – немци, които ме посрещат и ми помагат тук. Вече раздадох всичко, само подаръка за Анет още беше у мен! Надявах се, че днес, най – после, ще мога да се видя насаме с нея и да ѝ го дам.

 Утрото беше приятно и свежо и аз с удоволствие минах пеша през Швабинг. Любувах се на чистите улици с високите сгради, които бяха окичени с юнската зеленина на дърветата, разцъфналите храсти и саксиите с цветя, по терасите. Анет беше сама в галерия ГЕДОК. Те ме успокои, че не е страшно да се объркаш по улиците на Мюнхен и ми разказа, как на нея ѝ се случило да се изгуби в някакъв азиатски град.

 Говорихме за вчерашното ми дежурство в галерията и за посетителите, които дойдоха. Анет ме увери, че се е постарала да рекламира изложбата ми в медиите и е разпратила информация за нея в вестниците, но незнаеше къде, какво е публикувано. В огромен град като Мюнхен, с многобройни галерии и интензивен културен живот, аз разбирам, че моята изложба е „капка в морето” и не храня илюзии, че мога да бъда обект на кой знае какво внимание. Освен това, механизмите на рекламата и техните финансови измерения отдавна са повече от ясни! Благодарна съм на ГЕДОК за това, че в големия каталог „М АРТ”, който презентира художествения живот в шест Германски провинции за период от три месеца, излезе информация за изложбата ми, придружена от репродукция на една от картините ми.

 Аз разказах на Анет за моите впечатления от музеите, които вече разгледах в Мюнхен. Анет не е така емоционална като другите мои немски домакини, но тя хареса моите подаръци и ми благодари. Не исках повече да ѝ отнемам от времето и да ѝ преча да си върши работата, затова ѝ пожелах успешен ден и тръгнах към Пинакотеките.

 Видях на картата, че от ГЕДОК може бързо и лесно да се стигне до Новата пинакотека, която беше моята цел за днес и тръгнах нататък. Напредвах по улицата, но на кръстовището не бях много сигурна в посоката. Случайно настигнах две млади жени, които разговаряха на български. Извиних се, че им прекъсвам разговора и ги попитах, на къде трябва да вървя, за да отида до Новата пинакотека. Те ме поканиха да продължа за кратко с тях и ми показаха улицата, която извежда пред Пинакотеката. Оказа се, че момичетата са български студенти в Мюнхен. Все още нося у мен покани за изложбата ми. Дадох им една покана, а те я приеха с интерес.

Стори ми се, че дълго вървях по правата улица, но накрая излязох от едната страна на Новата пинакотека.

Входът на Новата пинакотека

 Преди да вляза в музея, реших да се поразходя из зелената площ между Старата и Новата пинакотека. Там сега са разположени четири големи пластики на Хенри Мур и исках да ги разгледам.

Особено интересна е едната от тях, която изобразява два женски торса в седнало положение. Наблюдаването на пластиката от различни гледни точки дава различни нюанси на движението на фигурите и навежда зрителя към различни асоциации за формите на женските тела.

Когато започнах да снимам пластиката, без да искам, изгоних двама младежи, които бяха поседнали между фигурите и закусваха. Единият ме попита, дали снимам тях, а аз отговорих, че снимам скулптурата, защото много харесвам Хенри Мур. Тогава момчетата скочиха от постамента и започнаха да разглеждат пластиките.

В Новата пинакотека е представено Западноевропейското изкуство от края на 18 век до началото на 20 век. Колекцията не е голяма. В нея има произведения на великите художници, които са емблематични за направленията в изкуството през този период, но повечето автори са представени с малко на брой произведения. Експозицията е подредена така, че произведенията могат да се разглеждат в хронологичен ред, но зрителят може лесно да се върне в едни или други зали или ако иска може да прескочи някои от тях. Аз реших да следвам хронологията и тръгнах от залите на неокласицизма и романтизма. Тук има творби на Давид и Шарден, на Гоя и Търнър, които не са сред най – значимите произведения на тези майстори.

Портрет от Жак Луи Давид

"Готвачка" от Шарден

Портрет от Гоя

Всъщност, картината на Търнър е само една – морски пейзаж, в обичайния за художника и толкова необичаен за неговото време експресивен маниер, пресъздаващ драматично природно състояние, с акцент върху светлината.

Картината на Търнър

 Докато разглеждах другите картини в тази зала, един мъж, снабден с аудио – гид, беше застанал пред творбата на Търнър и се възмущаваше, че аудиото го лъже и че творбата, за която в лекцията му съобщаваха, че е на Търнър, всъщност не е на големия английски живописец. Аз видях, че горкия човек отиде да се разправя с разпоредителката в залата и да иска от нея обяснение за „недоразумението”. Жената смутено му обясни, че не може да отговори на въпроса му и го отпрати да пита управата на музея. Аз реших да предпазя мъжа от евентуален глупав скандал и ми стана смешно, че единствената причина за объркването беше дългото име на художника – Джоузеф Малорд Уилям Търнър. Името беше изписано на три реда в етикета под творбата и възмутения човек не го беше прочел цялото. Аз се приближих и му казах: „Разбира се, че това е Търнър! Стилът му личи от пръв поглед – толкова е различен от всички останали в тази зала!” Мъжът ми отговори, че на етикета не е написано името на Търнър, а аз му показах третия ред, където точно това име беше написано! Засрамен, човекът се извини, а разпоредителката ме погледна с истинска благодарност. Нищо странно – хората не са учили История на изкуството, за да могат да различат стила на Търнър от целия останал 19 век!

 Немското изкуство от 19 век съставя голяма част от колекцията на Новата пинакотека и в нея могат да се видят интересни портрети и пейзажи.

Любопитни за мен бяха пейзажите от Мюнхен, рисувани от Доменико Куаджио през 1827 г.

Най – впечатляваща е колекцията от творби на импресионизма. постимпресионизма, символизма и сецесиона. Просто, в изкуството на 19 век, именно тези движения представляват новото, оригиналното, свободата от академичните ограничения. В Новата пинакотека има прекрасни творби на най – изявените представители на тези движения, но като цяло колекцията е малка. Човек, който не е запознат, не би могъл да получи представа, нито за характеристиката на направленията в изкуството, нито за стила на отделните художници. А аз се върнах и разгледах повторно тези зали, в които греят картините на Дега и Мане, на Сезан и Гоген, на Ван Гог и Синяк, на Климт и Шиле!

Едуар Мане "В лодката"

Едгар Дега "Жена която глади"

Клод Моне - Водни лилии

Пол Сезан - Натюрморт

Винсент Ван Гог - Пейзаж

Пол Синяк

Морис Дени

Густав Климт

Егон Шиле

В Новата пинакотека, в същия раздел могат да бъдат разгледани няколко скулптури на Роден, сред които е известният портрет „Мъжът със счупения нос”  и емблематични творби на Аристид Майол.

Огюст Роден

Роден - Мъжът със счупения нос

Аристид Майол

 Пред Новата пинакотека има малко езерце и градина и аз поседнах там, за да се порадвам на светлината и на зелените отражения във водата.

 Слънцето пак се надбягваше с пухкавите бели облаци и от време на време събуждаше ярките цветове на нещата. Разходих се в района на Пинакотеките. Минах покрай Театралната Академия и Египетския музей. Интересно беше, как дървеният човек, покачен на пилона в пластиката пред музея, се възвисяваше в небето сред облаците.

Театралната академия

Пилона пред Музея на древен Египет

 Реших да се разходя по улиците на центъра близо до Мариенпац. Там открих изключително интересни фасади, украсени с богата орнаментика, декоративни статуи – кариатиди и атланти, старинни порти и романтични балкончета.

 Влязох да разгледам една галерия, където предлагат предимно стари немски майстори от 19 век. Творбите, които бяха изложени, бяха романтични пейзажи, битови сцени и леко сладникави натюрморти.

Днешната ми обиколка завърши във вътрешния двор на Новото кметство. Там има бирария и аз реших да се отбия. Купих си халба бира и бретцел и седнах на една от масите в почти празния двор. Той е ограден от всички страни от високите стени и кули на Кметството. Небето пак притъмня и аз потънах в мрака на огромната неоготическа сграда. Над мене стърчаха странни каменни фигури и надничаха неподвижни лица. В това имаше особена романтика и аз ѝ се наслаждавах в края на деня!

Прибрах се в квартирата ми към 21 часа. Джудит ме беше предупредила, че днес баща ѝ има рожден ден и ще празнуват в дома на родителите ѝ. Бях сама в кухнята и в прозореца, над високите сгради, изгря прекрасна, двойна дъга. В продължение на половин час чудното зарево остана в небето, оцветено в топлите нюанси на залеза!

    16 юни 2016 – четвъртък
 Днешният ден посветих на Модерната пинакотека. Този музей е най – големият в така наречения „Ареал на изкуството” в Мюнхен. Сградата е впечатляваща със съвременната си, разчупена форма.

Една от фасадите на Модерната пинакотека

Тя е строена през последното десетилетие на 20 век. Завършена е само преди 15 години. Особено интересен е интериорът. В архитектурното решение е постигнато усещане за огромно пространство чрез преливане на отделните обеми един към друг. Център на сградата е голяма цилиндрична форма, която е покрита със стъклена куполообразна ротонда. На двата етажа, залите с колекциите са разположени около срещуположните ъгли на сградата, но се събират в средата ѝ около центъра. Широки трапецовидни стълбища свързват различните нива. Над едното от тези стълбища, от белия таван се спуска огромна стреловидна форма, която напомня комета в звездното небе. Докато стоях под стъкления купол, преди да тръгна из залите и когато се изкачвах по стълбищата, имах усещането, че се намирам в съвременна катедрала.

Куполообразната ротонда

 Всъщност, това е най – големия музей на съвременно изкуство в Германия. Не съм била в центъра „Помпиду” в Париж, нито в музея „Гугенхайм” в Билбао, но се твърди, че Модерната пинакотека е съпоставима с тези музеи като институция в областта на съвременното изкуство. Понастоящем, Пинакотеката обединява четири колекции в една сграда. Освен колекцията на модерното изкуство и колекцията на дизайна и приложните изкуства, тук се съхранява и Националната графична колекция. Тук е и музеят за архитектура на Техническия Университет.

 Аз тръгнах от партерния етаж, където се представят различни части от Графичната колекция под формата на временни изложби. В момента има изложба на гравюри и рисунки от Йохан Андреас Волф и художници от неговата школа. Волф е немски художник от 17 век, който е живял и творил в Мюнхен. Бил е монументалист и заедно със своите ученици е изпълнявал множество поръчки за стенописи и украса на храмовете в Мюнхен и околността. Аз не бях чувала за този художник и не успях, в последствие, да намеря повече информация за него и творчеството му. Графиките и рисунките в изложбата третират религиозни сюжети, а стилово и композиционно са изцяло в духа на барока. Впечатлена бях от рисунките. Те, явно са правени като идеи и малки ескизи за бъдещи картини, но се отличават със свободна и смела линия и усет за движение и светлина.

Колекцията на модерното и съвременното изкуство е експонирана на целия горен етаж в двадесет зали, различни по големина. В нея са представени всички основни течения в изкуството от първата половина на 20 век, някои класици на модернизма от втората половина на 20 век, като Анди Уорхол и Уилям де Коонинг и творби на съвременни художници. В експозицията може да се усети открояващото се присъствие на големите таланти, на ярките индивидуалности, въпреки тяхната обвързаност с определени модерни течения, които изграждат специфични естетики и подчиняват изкуството на създадени от тях канони в композицията, формотворчеството и цвета. Именно, творбите на тези художници са гвоздеите в колекцията на Модерната пинакотека. 

Тук има картини на Пикасо, както от синия и розовия му период, така и от периода на кубизма.

Голяма е колекцията от творби на експресионизма. Освен представителите на обединението „Синия конник”, тук могат да се видят картини на ранните немски експресионисти, като Кирхнер и Ходлер. В Модерната пинакотека се съхранява най – голямата колекция от творби на Макс Бекман. Експресионизма не ми е любимо течение, но творбите на Бекман много ме впечатлиха, защото са подредени в отделна зала и въздействат цялостно.

Макс Бекман

Интересно ми беше да разглеждам картините в залата на сюрреализма – творбите на Магрит, Миро и Салвадор Дали, на Джорджо де Кирико и Макс Ернст.

Рене Магрит

Хуан Миро

Салвадор Дали

Джорджо де Кирико

От художниците, творили в края на 20 век, много ми харесаха трите картини на Уилям де Коонинг. Те се различават от творбите му, които видях в Холандия по изчистените композиции и декоративното изящество.

Уилям де Коонинг

Анди Уорхол

Интересна беше също инсталацията на Йозеф Бойс, разположена в една цяла зала. Тя представлява нахвърляни каменни късове с форми на отсечени дървета или колони.

Йозеф Бойс

 Продължих да разглеждам музея и слязох в приземния етаж, където е голямата изложба на дизайн и приложни изкуства. Тук също развитието е показано хронологично с постиженията на известните стилове, школи и фирмени марки още от края на 19 век. Аз не съм запозната с историята на дизайна, затова се впечатлих от много проекти и изделия, създадени в началото на 20 век, които изглеждат удивително съвременни. Отделено е специално внимание на автомобилния дизайн. За мен беше най – интересно да разглеждам експозицията от мебели с невероятните постижения в сферата на мебелния дизайн през различните десетилетия.

Накрая, стигнах до колекцията от бижута. По – късно прочетох в интернет, че това е постоянна изложба на образци от бижутерийната колекция „Даннер”, която съдържа съвременни творби на над 100 световни майстори – златари. Въпреки умората, която вече усетих, интересът не ме напусна и аз внимателно разгледах бижутата. Има прекрасни образци, които се отличават с изчистен стил, изящество и оригиналност.

 Докато разглеждах експозицията на дизайна, Юлия ми се обади по телефона и ми предложи да прекараме заедно останалата част от следобеда и да се разходим из града. Аз ѝ отговорих, че мога да я чакам в градинката пред Новата пинакотека към 17. 30 часа.
 Излязох от Модерната пинакотека, разходих се покрай музея Брандхорст, после отидох пред Новата пинакотека и се отпуснах на една от пейките в градинката. Когато Юлия пристигна, аз ѝ казах, че съм много уморена и гладна след целодневната ми обиколка из многобройните зали и колекции на Модерната пинакотека. Времето пак се заоблачи и стана мрачно, като пред дъжд. Отказахме се от повече разходки за днес и Юлия ме покани у тях. Тъкмо влязохме в апартамента и навън силно заваля. Юлия ме нагости със спагети „Болонезе”. После прекарахме няколко часа в разговори за изкуство, за пътешествия и за общите ни познати от Пловдив. Разгледах многобройните албуми и книги за изкуство в библиотеката на Юлия и тя ми подари голям албум с постери на Кристо!

Още мои снимки от пинакотеките има тук