По Дунав до манастира Велтенбург. Разходка в Регенсбург.

   26 юни 2016 – неделя

 И последното мое пътуване из Бавария започна в дъжда! Утрото днес беше сиво и мрачно. Докато чаках Биляна и Григор да ме вземат, стоях на ъгъла на улицата и гледах мократа фасада на близката църква и металната камбанария, която потъваше в тъмното небе. Скоро колата на моите приятели спря до мен. Качих се и потеглихме. Очаквах, че Биляна се е уговорила с Юлия, защото Юлия изяви желание заедно с нейната гостенка Веска да дойдат с нас. Оказа се, че в последствие Веска е получила здравословно неразположение и Юлия се обадила на Биляна, че се отказват от пътуването.

 Така, за последен път през този месец ние пътувахме тримата и за първи път пътувахме на север. След час и половина влязохме в градчето Келхайм и пристигнахме на Дунавския бряг. В края на юни зеленината е в апогея си. Избуяли треви, сред които бяха разпилени безброй цветя и върби с огромни корони ограждаха високите води на реката. 

Брегът на Дунав край Келхайм

Пристанът, от където тръгват туристическите кораби е под възвишението Михелсберг, а на него се издига мемориалът „Бефраюнгсхале” - Зала на Освобождението. Мемориалът представлява огромна цилиндрична ротонда, покрита с купол. Той е построен през 19 век от баварския крал Лудвиг I в чест на победата на Обединените Германски държави в освободителните войни против Наполеон Бонапарт. За съжаление, сега мемориалът е в ремонт и по – голямата част от фасадата му е покрита от скеле. Ние го виждахме почти през цялото пътуване по реката. Вероятно от паметника също се разкриват интересни панорами към долината на Дунав.

Туристическият кораб имаше голяма открита тераса, по която бяха разположени три реда маси с пейки покрай тях. Ние си избрахме маса на крайния ред към реката и зачакахме отплаването. Предстоеше ни да преминем по така наречения „Дунавски разлом” – Донаудурхбрух - от Келхайм до манастира Велтенбург. На това място реката прорязва планинското плато Швабски Алб и в продължение на милиони години е ваяла причудливи форми от варовиковите скали. Разходката с кораба беше съпроводена от разказ на екскурзовод по високоговорител на английски, от който научих интересни подробности не само за мястото, но изобщо за река Дунав.

 Корабът бавно потегли. Движихме се срещу течението. По брега от дясно се редят бели къщи с типичните високи покриви и малки прозорчета. Те изглеждат сгушени под хълма Михелсберг.

Последва голям завой на реката. Селището свърши и ние заплавахме сред зелени хълмове, които сякаш изплуваха от високите води. По двата бряга, между тъмните корони на дърветата, се извисяват бели скални форми. Преминахме покрай скална църква на брега от дясно. Виждаха се няколко сгради и ниска островърха камбанария. Входът на храма беше скрит зад дърветата. Биляна отбеляза, че може би пешеходната разходка под хълма Михелсберг ще открие други интересни места и гледни точки.

Скална църква на брега на Дунав

Движейки се по реката, корабът минава покрай скали с различни големини и форми. Някои от тях са прорязани от входове към пещери, а други са изваяни и издълбани от водата. На места водните струи са оставили тъмни отпечатъци върху белия мрамор, които изглеждат като характерни рисунки.

Варовикова скала в Дунавския разлом

Минахме покрай цели скални стени, по който са накацали дървета и храсти. Погледнати от далеч, тези причудливи природни изваяния живописно се съчетават с тъмните зелени хълмове, които ги обграждат. За съжаление, водите на Дунав бяха много мътни от дъждовете и не можеха да отразят тази особена хармония. Денят остана мрачен и сив, но поне не валеше и можехме да се насладим на пътуването по реката от откритата тераса. Аз обикалях по нея и снимах, като се стараех да не пропусна някоя любопитна гледна точка.

 Малко преди края на пътуването минахме през тесен участък, където реката прави два завоя между причудливите бели скали. От близо те изглеждат величествено – монументални, а изваянията и природният рисунък са още по впечатляващи.

 След втория завой, на зеления бряг от ляво се появи високата кула на манастира Велтенбург. Белите скални форми продължават по брега от дясно. Аз слязох от кораба, загледана в бледите им отражения във водата.

Тръгнахме по алея покрай оградата на манастира и бързо излязохме пред него. Манастирът Велтенбург е разположен на остър завой на река Дунав. Само тридесетина метра чакълест бряг отделя сградата от водите на реката.

Приятна беше разходката по този нисък бряг. В неделния ден имаше много хора, въпреки мрачното и хладно време. Отидохме до реката. На брега, до водата, стояха в очакване две дървени лодки - кану, които имитираха старинни плавателни съдове и бяха украсени с орнаменти и знамена.

Брегът на Дунав пред манастира Велтенбург

На места под чакъла извираше вода. Група деца се радваха на две такива „фонтанчета” и едно малко момченце по бермуди и с розова тениска се опитваше да затрупа извора с дребните камъчета. И аз си събрах няколко от тези закръглени камъчета и се радвах на правилната форма и изящната украса от тънки бели линии, нарисувани от водата.

 Влязохме в двора на манастира. От ляво е храмът, а срещу него в продълговат двор, са разположени пивоварната и бирарията. Фасадата на храма е скромна и нищо в нея не подсказва за невероятно пищния бароков интериор.

Фасадата на манастирската църква

По – късно аз намерих информация за манастира Велтенбург, който също е сред най – големите и известни немски манастири. Той е най – старият манастир в Бавария – основан е през 617 година от ирландски монаси. Дългата му история е белязана от множество превратности, но от средата на 19 век манастирът е Бенедиктински и има статут на независимо абатство. Манастирската църква „Свети Георги” е построена през 18 век от братята Асам, същите прочути майстори на стила рококо, които са построили и декорирали църквата „Свети Йоан Непомук” в Мюнхен.

 Вътрешното пространство на храма има форма на огромен овал, който завършва с елипсовиден плафон. Тъмно е – няма светлина от лампи, а прозорците са умишлено скрити зад дебелите стени и корнизи. Ние с Биляна седнахме на една от пейките и започнахме да разглеждаме вътрешната украса. Скритите прозорци пропускат достатъчно светлина, за да се откроят огромната фреска на плафона и пищните релефи в пространството под него.

Фреската на плафона

Релефи и декоративна украса под плафона

 Другият основен акцент е олтарът. Предният му план е потънал в мрак. Едва се виждат мраморните статуи на двама светци, облегнати на спираловидно извити колони, които обграждат огромна арка. Подобно на купола, арката е силно осветена от скрити прозорци. От тази светлина, която сякаш се излъчва в олтара, изплува бронзов конник - Свети Георги, който размахва меч към отворената паст на свирепия змей.

И тук, както в храма на манастира Етал, фреската на тавана изобразява Възнесението. В центъра е белият гълъб – Светия Дух. Около него се въртят небесата, които Бог Отец отваря с властен жест, за да приеме Христос, придружен от множество летящи ангели и светци. Композицията не е така пространствена, но илюзиите на перспективата и мощният ритъм на движението са перфектно постигнати!

Детайл от фреската на плафона

В скулптурната и декоративната украса бароковата пищност е повече от изобилна. В изобилие са и използваните материали – различни видове, предимно тъмен камък и позлата. В този огромен храм няма ни най – малко усещане за мистично присъствие. Цялата, толкова богата украса, напомня повече на театрален декор и въздейства повърхностно, атрактивно. Такива се били вкусовете и модите през 18 век. Стилът рококо не е подминал, даже църковните интериори!

Излязохме обратно на двора и видяхме от лявата страна на храма тераса и арка под нея. Зад арката има стълбище, което извежда на хълма, над манастира.

Качихме се да разгледаме и тръгнахме по алея, която се губеше под сенките на огромни дървета. От едната страна на алеята, в тревната площ. през два метра са побити дванадесет ниски каменни пилона. Върху всеки един от тях е монтирана плоча с изобразен епизод от кръстните мъки на Исус Христос. Тези изображения са наивни, но звучат оригинално и искрено. Някои бяха обрасли с бръшлян и изглеждаха странно сред избуялите треви.

Алеята ни отведе до параклис – капела Фрауенбург. За разлика от манастирската църква, параклисът беше светъл - с големи прозорци, бели стени и с пищен бароков олтар, посветен на Дева Мария.

По хълма се виждаше и друга алея, но заради влажното време и близостта на реката имаше много комари и ние решихме да се връщаме. Спрях за малко да погледна и да снимам манастира от високо. От тук фасадата на храма с покрива и камбанарията се виждат много по – добре. Откриват се и гледки към Дунава и зелените му брегове.

 След кратка обиколка из манастирския двор ние решихме да се разходим по пътя, който продължава покрай реката, зад манастира. Той прилича на пешеходна алея, а над брега има още високи варовикови скали. На отсрещния бряг се вижда малко селище, зад което е следващия голям завой на реката.

Бреговете на Дунав след манастира Велтенбург

Спряхме, за да наблюдаваме сал, който превозваше група хора от отсрещния бряг. Това беше доста модерно съоръжение, оборудвано с автоматични гребла, перила и въжета.

Двадесетина минути по – късно, ние се качихме на туристическия кораб и отплавахме обратно към Келхайм. Аз отново, с интерес разгледах причудливите скали в най – тясната част на Дунавския разлом.

 Движихме се по течението на реката и изминахме същото разстояние за двойно по – кратко време. Скоро слязохме на познатия бряг и аз погледнах, за последно, сребърната река и зелените ѝ брегове.

 По препоръка на Юлия и Макс ние продължихме нашата екскурзия към Регенсбург. Той е един от големите градове в Бавария, пристанище на река Дунав, но е известен с добре запазените средновековни старини и с богатството на културно – исторически паметници. Пътуването от Келхайм до Регенсбург ни отне около половин час. Моите приятели също идваха тук за първи път и Григор се притесни, че трудно ще се ориентираме в града. Малко преди да влезем в него, решихме да се обадим на Макс и да го помолим да ни упъти. После, следвайки указанията му, минахме с колата по мост над Дунава и след няколко кръстовища открихме Стария град.

 Сравнително лесно намерихме място, където да оставим колата и още като слязохме от нея се озовахме в лабиринт от тесни улички. В дъното на едната от тях се виждаше висока готическа кула и ние поехме в тази посока. Сградите, покрай които минахме бяха много разнообразни по стил, размери и функция, но преобладаваха характерните за Бавария извисени фасади с разнообразни по форма калкани, често украсени с кули. Повечето сгради са боядисани в различен тъмен цвят, а декоративно украсените им корнизи, первази и еркери са светли. 

Изведнъж излязохме пред страничната фасада на голяма готическа катедрала. Зад нея има друг храм, със стени от светъл мрамор и необичайни пропорции – изтеглени в ширина. Зад храма се виждаше висока, квадратна средновековна кула. По – късно научих от интернет, че това е Ранноготическата църква „Сейнт Улрих”, която днес е Музей на християнското изкуство.

Страничната фасада на готическата катедрала Питерсдом

Към църквата "Сейнт Улрих"

Ние продължихме в обратната посока, към западната фасада на голямата катедрала и скоро излязохме на площада пред нея. Аз бях във възторг! Гледах изящните извисени готически арки, които ритмично се повтарят на фасадата и двете симетрични тъмни кули, отиващи в небето! Бях щастлива, че в последния ден от гостуването ми в Германия имах шанс да разгледам един истински образец на немската готика!

Площадът пред катедралата има особена несиметрична форма. Заобиколен е от високи старинни сгради, пред които са пръснати заведения на открито. В неделния следобед площадът беше изпълнен с народ. Пред храма, под временно сглобен навес, младежки оркестър свиреше джаз и създаваше празнично настроение в мрачния ден.

Част от площада пред катедралата

Част от площада пред катедралата

Моите приятели нямаха желание да влизат в катедралата, но се съгласиха да ме изчакат да я разгледам. Аз обожавам да разглеждам украсата по западните фасади на готическите катедрали, където обикновено се е изсипала цялата експресия от декоративни форми и образи. Преди да вляза в храма избрах удобно място, от където успях да съзерцавам и да снимам елегантните кули, корнизи и розети; декоративните статуи и релефи, в които християнската символика и изтънчените образи на светците удивително хармонично съжителстват с образите на всевъзможни демони и чудовища, изплували от народната фантазия и от езическите митологии.

Вътрешното пространство на катедралата е огромно, но за съжаление беше много тъмно. Това помагаше, единствено да се усети магията на прекрасните витражи.

Разходих се бавно из тъмния храм и разгледах многобройните капели, олтари, гробници, украсени със статуи, релефи и декорации.

Те бяха от различни епохи и в различен стил, но най – интересни бяха готическите статуи. Фигури на светци и ангели от камък или от оцветено дърво стоят мълчаливо под сводовете или благославят от високи поставки по колоните със спокойни, обобщени лица и със странно извити тела, които се губят в експресия от драперии.

Спрях пред два особено интересни олтара в страничните капели, в които оцветеният висок релеф е съчетан с декоративна живопис.

Беше толкова магичен мистичният свят на тези образи, надживели времето и не ми се искаше да го напусна. По – късно аз намерих информация за готическата катедрала в Регенсбург. Неин патрон е Свети Петър и затова е известна като „Питерсдом”. Катедралата е била строена в продължение на 3 века - от 13 до 16 век. През 19 век, по поръчка на Лудвиг I, е била извършена неоготическа реставрация в бароков стил и тогава частично са променени сводовете и кулите. Витражите са инсталирани през 13 и 14 век. По същото време са изградени повечето капели и гробници, както и статуите в тях.

 Биляна и Григор ме чакаха до паметник срещу катедралата и ние продължихме по лабиринта от тесните улички в Стария град. Поканих моите приятели да седнем в ресторант и да обядваме, макар че часът вече беше между обедът и вечерята. Биляна избра една пицария и двамата с Григор си поръчаха пица. Аз предпочетох спагетите. Европейското първенство по футбол продължава. Предстоеше важен мач за немския национален отбор и в ресторанта имаше огромен екран, който излъчваше репортажи.

 Моите приятели също бяха очаровани от старинния Регенсбург. Те споделиха, че атмосферата, която се усеща в града, им напомня за Пловдив. Аз обявих, че искам да ги почерпя с този обяд и им благодарих за днешната екскурзия и за всички, толкова незабравими пътувания из Бавария, които те ми подариха през изминалия месец.

 После ние продължихме нашата разходка из Регенсбург. Минахме покрай други църкви и старинни кули. Обиколихме около Старото кметство.

Старото кметство - жълтата сграда по средата на снимката

 Повечето постройки в Стария Регенсбург са от 17 и 18 век. Градът не е бил разрушаван от войни и бедствия, за разлика от други германски градове. Разбира се, тук старите сгради са реставрирани и поддържани без да се подменя и унищожава уникалният им архитектурен облик!

 Градът постепенно обезлюдя, защото скоро щеше да започне важният футболен мач, но ние продължавахме да вървим из криволичещите улички. Попивахме неповторимата атмосфера на мрачния следобед, оцветен от къщите с високи калкани и малки прозорчета.

 Към 20.30 ние се завърнахме в Мюнхен и Григор спря колата пред жилищния блок на „Тристанщрасе”2, но аз не слизах от нея, защото ние не можехме да се разделим! Няколко пъти си пожелахме всички най – хубави пожелания и си обещахме да продължим нашите контакти, въпреки разстоянието, което ще ни разделя. Продължавахме да говорим, за какво ли не. Попитах моите приятели, дали плануват скоро да си дойдат в Пловдив, а те ми отговориха, че няма да могат да пътуват в близките месеци! Накрая и двамата слязоха от колата заедно с мен. Аз ги прегърнах и ги целунах и от цялото си сърце им пожелах здраве и късмет!

 Прибрах се в квартирата и ми беше трудно да скрия сълзите си, заради раздялата с тези прекрасни млади хора, които съдбата ми изпрати в точното време и на точното място! Мислих за тях и реших, че щом се прибера в Пловдив, ще побързам да им изпратя, като подарък, картната, която стана повод за нашето запознанство и приятелство!

 Джудит и Клаус изслушаха моя възторжен разказ за днешното плаване по Дунава и за разходките из Регенсбург. Семейство на Клаус произхожда от този район на Бавария и той се зарадва като му казах, че на мен и на моите приятели, Регенсбург ни напомни за Пловдив. 

Снимките от Дунавския разлом и манастира Велтенбург са тук
Снимките от Регенсбург са тук