Из Мюнхен. В Старата пинакотека

   8 юни 2016 – сряда

 След като изложбата ми в галерия ГЕДОК вече е факт, аз мога да се съсредоточа върху други неща, за които искам да използвам времето си в Мюнхен. Искам да разгледам подробно града и забележителностите и да посетя всички онези известни музеи на изобразителните изкуства.

 Реших, че повече няма да ходя да рисувам в ателието ми. Сега е важно да трупам впечатления от този космополитен град и да общувам с хората тук.  Рисуването е самотно занимание, в което се затваряш за света, за да се вгледаш в себе си. Ще имам време за това, когато се прибера у дома, в собственото ми ателие! Сега ми се е отворил шансът да се потопя в  пространствата на един по – различен и толкова интересен свят!

  Всъщност, в края на седмицата – петък, събота и неделя, ще има интересна проява в Ателиетата Домак. Там ще се провежда инициативата „Отворени ателиета”. Това е много популярна форма на своеобразен панаир на изкуствата в цяла Западна Европа. В определени дни от годината художниците от дадена общност се организират и подреждат малки изложби в своите ателиета. С подкрепа на градската управа правят реклама на събитието така, че публиката, която се интересува, да може да получи информация и да се ориентира за местонахождението на ателиетата. Знам от моите приятелки - колежки – Румяна и Надин, които живеят в Холандия, че хората там обичат да ходят и да разглеждат изкуството в обстановката на самите ателиета, а художниците гледат на това като на добра възможност да общуват пряко с публиката си и да продадат свои творби без посредник.

 Тъй като в момента аз имам ателие в Домаг, преди седмица получих покана да се включа в „Отворените ателиета”. Условието беше, в определен срок да изпратя заявка за участие по имейл. Аз реших, че нямам готовност да представя експозиция в моето толкова празно ателие. Всички картини, които донесох от България, бяха включени в изложбата ми в галерия ГЕДОК. Според договора, който подписах с немските колеги, нямам право да ги свалям от експозицията, да ги разнасям и предлагам другаде, докато продължава изложбата. Мога да участвам в „Отворените ателиета” единствено с акварелите, които нарисувах тук, но те не ми изглеждат достатъчно сериозни, за да се представям с тях. Друго неудобство е, че ако реша, все пак, да участвам с тези осем, малки по размер рисунки, ще трябва да пожертвам цели три дни от престоя ми в Мюнхен и да стоя от петък до неделя в задушното ателие. Така, аз избрах да бъда от страната на публиката и ще отида да разгледам изложбите на колегите ми. Джудит, Юлия, Биляна и Албена Бонева също проявяват интерес и може би ще дойдат с мен.

 Днес, в първия ден на моята изложба, галерия ГЕДОК не работи, защото такъв е работният график – в сряда е затворено. На мен това някак не ми изглежда добре, затова съм решила да се възползвам от ключа и от правото  да отварям галерията и да стоя там. Реших да отида следобед и да отворя, в очакване на посетители. Преди това съм решила да се разходя пеша до центъра на Мюнхен и да разгледам Леополдщрасе, защото до сега все пътувам с метрото и тази част от центъра остава скрита за очите ми.

 За съжаление, днес пак се заоблачи, стана мрачно и всеки момент ще завали. Сега разбирам, защо немците толкова ценят слънчевото време и гледат да се възползват от него във всеки миг. Оказа се, че Джудит и Клаус снощи са побързали да си тръгнат от коктейла в галерия ГЕДОК, защото искали да се разходят из Швабинг в топлата юнска вечер и да поседнат някъде в заведение на открито. След двете седмици, които вече прекарах в Мюнхен, аз проумях, че ще си „изпусна влака” и нищо няма да видя, ако се съобразявам с дъждовните капризи на времето и чакам то да се оправи, за да изляза и да опозная града! Затова, облечена с топли дрехи и с чадър под ръка, отивам да се радвам на свободата си в дъждовния град!

  Напредвах към Одеонсплац, а дъжда все повече са засилваше. Минах покрай Триумфалната арка и се отбих, за да отида до Художествената Академия. Видях тези места в първия ден, когато пристигнах, от колата на Урсула, но онова преживяване ми беше останало като сън. Сега имах време и въпреки дъжда, можех да разглеждам спокойно.

 Мюнхенската Художествена Академия е изиграла съществена роля в развитието и на българското изобразително изкуство. Голяма част от най – изтъкнатите наши художници от края на 19 век и началото на 20 век са получили образованието си тук. Неотдавна в СГХГ имаше голяма изложба, представяща Мюнхенските периоди в изкуството на тези наши именити творци, които са донесли европейската традиция в България, именно от Мюнхен. За мен тази изложба беше много впечатляваща, а ето че сега стоях пред бялата сграда на самата Академия!

Художествената Академия в Мюнхен

Върнах се на Леополдщрасе. Минах край Университета. Разгледах фасадите на църквата „Св. Людвиг” и Библиотеката.

Част от фасадата на Мюнхенския университет и фонтана пред него.

От Одеонсплац поех на ляво, покрай двореца „Резиденц”, защото до сега не съм минавала от тук. Видях картинна галерия, която беше отворена и влязох. Повечето от картините, изложени в нея, бяха на немски стари майстори от края на 19 век в академичен стил. По - интересни ми бяха сградите отвън и площада пред операта.

Одеонсплац с Одеона и Двореца Резиденц от ляво

Операта и площадът Макс - Йосиф пред нея

Обликът на градския център в Мюнхен е доста еклектичен. Тук съжителстват сгради от различни стилове и епохи. Част от емблематичните паметници са късни подражания на архитектурни стилове от миналото, като Новото кметство или на известни паметници от други европейски градове, като триумфалните арки и Одеона. Ако се разглеждат отделните сгради, с тяхната архитектоника, детайли и украса, може да усети националния дух и да се открият удивителни образци на декоративната пластика.

 Продължих разходката си покрай Старото кметство. Обиколих Виктуалиенмаркт и се върнах на Мариенплац.

 Към 15 часа отидох в галерия ГЕДОК. Останах там в продължение на два часа и половина, за да се убедя, че беше напълно безсмислено решението ми, да отворя галерията, просто за да е отворена! В Мюнхен хората не се разхождат по улиците и не влизат случайно, тук и там, особено в галериите. Тези, които намират време за отдих и разходки, предпочитат да правят това в многобройните зелени паркове на града. По улиците всеки бърза целеустремено към своите дела и ангажименти. Хората, които се интересуват от изкуство и от изложби, се осведомяват за работното време на галериите и ходят там, когато знаят, че е отворено. Днес разбрах, че ключа за галерията има смисъл да бъде използван само ако имам среща с хора, които искат да видят изложбата. От утре вече няма да си губя времето напразно, а ще побързам да разгледам Пинакотеките!

    9 юни 2016 - четвъртък

 От години мечтаех да посетя Мюнхен, но изобщо не съм си представяла, че мечтата ми ще се сбъдне по точно такъв начин! Тази моя мечта винаги е била свързана с желанието да разгледам Старата пинакотека. Слушала съм много за невероятната колекция от творби на старите майстори, която е експонирана там. Запомнила съм възторжения разказ на една моята приятелка - колежка от Сърбия. Тя беше успяла да разгледа Старата пинакотека по време на екскурзия и беше смаяна от това, което беше видяла. Не може да има никакво съмнение, че първият музей в Мюнхен, към който аз ще тръгна тук, ще бъде Старата пинакотека!

 И днес времето в Мюнхен беше дъждовно и хладно. Когато преди седмица Юлия ми показваше центъра на града, ние заедно минахме покрай Старата пинакотека и за да стигнем до там, първо прекосихме  Кьонингсплац. Затова и днес аз се ориентирах по картата и първо отидох на този известен площад. От тук обаче, обърках посоката. Толкова беше неудобно под дъжда да държа чадъра си в едната ръка, а с другата да разгръщам картата и да търся маршрута! Наложи се да се върна назад, но в крайна сметка се ориентирах, заобиколих Глиптотеката и бързо излязох пред Старата пинакотека.

От две години сградата на известния музей е в ремонт, който ще продължи до лятото на 2018 година. Дори на фасадата, където е входа сега е издигнато скеле, а в единия ѝ край се вижда висок кран. Поради този огромен ремонт, Пинакотеката е частично отворена за посещение – само централните зали, в които могат да се видят колекциите от италианско, холандско и фламандско изкуство. Най – големите шедьоври от останалите колекции – нидерландско, испанско, немско и френско изкуство, са изложени на партера в залата за временни експозиции.

Трудно ми е да опиша преживяването ми в Старата пинакотека! При всички положения това беше възторг близък до екстаза, особено в залите с огромната колекция на Фламандската живопис от 17 век. И тук аз изживях огромното удоволствие да „плувам в свои води”.  Изобщо не ми беше нужно да чета табели и заглавия, нито да ползвам аудио - гид като другите посетители на музея. Познавам толкова добре, повечето от изложените шедьоври - изучавала съм ги в подробности и съм ги показвала на репродукции на многобройните ми ученици, когато преподавах История на изобразителните изкуства. Сега можех да се отдам на удоволствието да съзерцавам тези велики картини в оригинал и да се наслаждавам на съвършения колорит, светлина, динамика, материалност!

 Безспорно, в Старата пинакотека най – силно впечатление създава огромната колекция от творби на Рубенс. Тук се намират голяма част от емблематичните шедьоври на гениалния художник от ранния и зрелия му период – огромните композиции, изобразяващи Вакханалии и религиозни сюжети, интерпретирани също като Вакханалиите - с непостижима динамика, сложни движения и бароково разточителство на плът и цвят. Тук е най – известната картина от цикъла „Животът на Мария Медичи”, рисуван за Люксембургския дворец. Тук са изложени и невероятните рисунки и картони, създадени от Рубенс за същия цикъл. Едва ли в друг музей зрителят би могъл да се потопи в стила на Рубенс и да почувства с такава сила гения на живописеца – виртуозната непосредственост в предаването на човешката фигура в най – сложни движения и най – вече, това типично Рубенсово излъчване на цвета! Сочните тела на жените от картината „Похищението на дъщерите на Левкип” са толкова осезаемо материални и всичко това е постигнато само с магията на колорита!

"Похищението на дъщерите на Левкип" от Рубенс

 Платната на Адриан Брувър са другата голяма изненада за мен във фламандската колекция. Тук има повече от десет негови картини в характерния за творчеството му малък формат. Впечатлена съм от изключителната въздушност и пространственост, които са постигнати в тези малки платна също със средствата на колорита! Виждала съм творби на Броувър само на лоши репродукции и изобщо не съм подозирала тези брилянтни сребристи гами, които нареждат не особено известния фламандски художник до най – големите колористи в световната живопис!

Картини на Адриан Броувър в Старата пинакотека

Безспорно, италианската колекция също е много интересна с известните мадони на Леонардо и Рафаел. Както винаги, впечатляващи са картините на венецианските художници от 16 век, сред които има два шедьовъра на Тициан – портретът на Карл V и късната творба „Бичуването на Христос”, в която мрачната експресия, характерна за последните години от живота на художника достига един от върховете си.

Тициан - Портрет на Карл V

Тициан - "Бичуването на Христос"

 За съжаление, не всички творби на италианските художници са експонирани по най – добрия начин. Картините на Тинторето например, са закачени много високо и както и да застане зрителя не може да избегне отблясъците. 

Холандската колекция съдържа някои от най - известните творби на Малките холандци. Винаги е удоволствие да се разглеждат портрети на Халс и пейзажи от Якоб ван Рьойнздал, но на фона на това, което гледах в музеите на Амстердам и Хага, тук колекцията на Холандската живопис от 17 век ми се стори камерна.

  В залите за временни експозиции разгледах показаните отделни творби от колекциите, които са затворени, поради ремонта. Тук, силно впечатление правят олтарите на ранните Нидерландци с декоративното изящество и неповторимия си колорит и Дюрер! За съжаление, от произведенията на Дюрер сага може да се види само Автопортретът му като Христос, но и това си струва!

Дюрер - Автопортрет 

 Отбих се в магазина на Старата пинакотека и си купих хубав албум с репродукции на най – известните шедьоври от музея на руски език. Ще трябва да дойда отново в Мюнхен след 2018, за да мога да разгледам забележителната колекция на Старата пинакотека в нейната цялост!

 Повече от удовлетворена и направо летяща от възторг, аз се устремих към кухнята на семейство Райтер, за да приготвя поредната българска вечеря. 

Този път сготвих задушено пилешко месо с картофи и за разнообразие, направих Млечна салата, а за десерт бях купила халва от българския магазин. Семейство Райтер отново изпаднаха във възторг от моята вечеря, а аз възторжено разказах за моите впечатления от Старата пинакотека, въпреки трудностите ми с английския. Казах, че повече от десет години съм преподавала История на изкуството и познавам прекрасно повечето произведения, но едва днес се сбъдна мечтата ми да ги разгледам в оригинал. Джудит, също колекционира албуми за изкуството. Сега тя е много респектирана от моите познания. Разговорът ни се пренесе към модерното изкуство и Джудит каза, че не харесва например, съвременното изкуство, което е изложено в Музея Брандхорст  - Анди Уорхол и художници, близки до неговия стил. Попитах моите домакини, дали знаят приказката на Андерсен  - „Новите дрехи на царя” и те отговориха, че я знаят. Тогава им казах, че според мен, модерното изкуство е като голият цар от Андерсеновата приказка. Всички виждат и знаят, че царят е гол, но лицемерно си затварят очите за истината и се страхуват да я признаят, за да не изглеждат глупави, оспорвайки наложеното общоприето мнение. На Джудит много ѝ допадна моето сравнение и от днес нататък, за много неща, ние с нея се разбирахме с фразата: „Царят е гол!”

 След вечерята Джудит ми показа библиотеката си с албуми за изкуството, която се намира в стаята – ателие и ми каза, че мога да влизам там, да взимам тези албуми и да ги разглеждам, когато поискам. До края на моето гостуване в дома на семейство Райтер не ми остана време нито за албумите на Джудит, нито за албумите, които аз си купих от музеите в Мюнхен!