8 юни 2016 – сряда
След
като изложбата ми в галерия ГЕДОК вече е факт, аз мога да се съсредоточа върху
други неща, за които искам да използвам времето си в Мюнхен. Искам да разгледам
подробно града и забележителностите и да посетя всички онези известни музеи на
изобразителните изкуства.
Реших,
че повече няма да ходя да рисувам в ателието ми. Сега е важно да трупам
впечатления от този космополитен град и да общувам с хората тук. Рисуването е самотно занимание, в което се
затваряш за света, за да се вгледаш в себе си. Ще имам време за това, когато се
прибера у дома, в собственото ми ателие! Сега ми се е отворил шансът да се
потопя в пространствата на един по –
различен и толкова интересен свят!
Всъщност, в
края на седмицата – петък, събота и неделя, ще има интересна проява в
Ателиетата Домак. Там ще се провежда инициативата „Отворени ателиета”. Това е
много популярна форма на своеобразен панаир на изкуствата в цяла Западна Европа. В
определени дни от годината художниците от дадена общност се организират и подреждат
малки изложби в своите ателиета. С подкрепа на градската управа правят реклама
на събитието така, че публиката, която се интересува, да може да получи
информация и да се ориентира за местонахождението на ателиетата. Знам от моите
приятелки - колежки – Румяна и Надин, които живеят в Холандия, че хората там
обичат да ходят и да разглеждат изкуството в обстановката на самите ателиета, а
художниците гледат на това като на добра възможност да общуват пряко с публиката
си и да продадат свои творби без посредник.
Тъй
като в момента аз имам ателие в Домаг, преди седмица получих покана да се
включа в „Отворените ателиета”. Условието беше, в определен срок да изпратя
заявка за участие по имейл. Аз реших, че нямам готовност да представя
експозиция в моето толкова празно ателие. Всички картини, които донесох от
България, бяха включени в изложбата ми в галерия ГЕДОК. Според договора, който
подписах с немските колеги, нямам право да ги свалям от експозицията, да ги
разнасям и предлагам другаде, докато продължава изложбата. Мога да участвам в
„Отворените ателиета” единствено с акварелите, които нарисувах тук, но те не ми
изглеждат достатъчно сериозни, за да се представям с тях. Друго неудобство е,
че ако реша, все пак, да участвам с тези осем, малки по размер рисунки, ще
трябва да пожертвам цели три дни от престоя ми в Мюнхен и да стоя от петък до
неделя в задушното ателие. Така, аз избрах да бъда от страната на публиката и
ще отида да разгледам изложбите на колегите ми. Джудит, Юлия, Биляна и Албена
Бонева също проявяват интерес и може би ще дойдат с мен.
Днес, в
първия ден на моята изложба, галерия ГЕДОК не работи, защото такъв е работният
график – в сряда е затворено. На мен това някак не ми изглежда добре, затова
съм решила да се възползвам от ключа и от правото да отварям галерията и да стоя там. Реших да
отида следобед и да отворя, в очакване на посетители. Преди това съм решила да
се разходя пеша до центъра на Мюнхен и да разгледам Леополдщрасе, защото до
сега все пътувам с метрото и тази част от центъра остава скрита за очите ми.
За
съжаление, днес пак се заоблачи, стана мрачно и всеки момент ще завали. Сега
разбирам, защо немците толкова ценят слънчевото време и гледат да се възползват
от него във всеки миг. Оказа се, че Джудит и Клаус снощи са побързали да си
тръгнат от коктейла в галерия ГЕДОК, защото искали да се разходят из Швабинг в
топлата юнска вечер и да поседнат някъде в заведение на открито. След двете
седмици, които вече прекарах в Мюнхен, аз проумях, че ще си „изпусна влака” и
нищо няма да видя, ако се съобразявам с дъждовните капризи на времето и чакам
то да се оправи, за да изляза и да опозная града! Затова, облечена с топли
дрехи и с чадър под ръка, отивам да се радвам на свободата си в дъждовния град!
Напредвах към Одеонсплац, а дъжда все повече
са засилваше. Минах покрай Триумфалната арка и се отбих, за да отида до
Художествената Академия. Видях тези места в първия ден, когато пристигнах, от
колата на Урсула, но онова преживяване ми беше останало като сън. Сега имах
време и въпреки дъжда, можех да разглеждам спокойно.
Мюнхенската
Художествена Академия е изиграла съществена роля в развитието и на българското
изобразително изкуство. Голяма част от най – изтъкнатите наши художници от края
на 19 век и началото на 20 век са получили образованието си тук. Неотдавна в
СГХГ имаше голяма изложба, представяща Мюнхенските периоди в изкуството на тези
наши именити творци, които са донесли европейската традиция в България, именно
от Мюнхен. За мен тази изложба беше много впечатляваща, а ето че сега стоях
пред бялата сграда на самата Академия!
 |
| Художествената Академия в Мюнхен |
Върнах се на Леополдщрасе.
Минах край Университета. Разгледах фасадите на църквата „Св. Людвиг” и Библиотеката.
 |
| Част от фасадата на Мюнхенския университет и фонтана пред него. |
От Одеонсплац поех на
ляво, покрай двореца „Резиденц”, защото до сега не съм минавала от тук. Видях
картинна галерия, която беше отворена и влязох. Повечето от картините, изложени
в нея, бяха на немски стари майстори от края на 19 век в академичен стил. По -
интересни ми бяха сградите отвън и площада пред операта.
 |
| Одеонсплац с Одеона и Двореца Резиденц от ляво |
 |
| Операта и площадът Макс - Йосиф пред нея |
Обликът на градския
център в Мюнхен е доста еклектичен. Тук съжителстват сгради от различни стилове
и епохи. Част от емблематичните паметници са късни подражания на архитектурни
стилове от миналото, като Новото
кметство или на известни паметници от други европейски градове, като триумфалните
арки и Одеона. Ако се разглеждат отделните сгради, с тяхната архитектоника,
детайли и украса, може да усети националния дух и да се открият удивителни
образци на декоративната пластика.
Продължих разходката си
покрай Старото кметство. Обиколих Виктуалиенмаркт и се върнах на Мариенплац.
Към 15 часа отидох в
галерия ГЕДОК. Останах там в продължение на два часа и половина, за да се
убедя, че беше напълно безсмислено решението ми, да отворя галерията, просто за
да е отворена! В Мюнхен хората не се разхождат по улиците и не влизат случайно,
тук и там, особено в галериите. Тези, които намират време за отдих и разходки,
предпочитат да правят това в многобройните зелени паркове на града. По улиците
всеки бърза целеустремено към своите дела и ангажименти. Хората, които се интересуват
от изкуство и от изложби, се осведомяват за работното време на галериите и
ходят там, когато знаят, че е отворено. Днес разбрах, че ключа за галерията има
смисъл да бъде използван само ако имам среща с хора, които искат да видят
изложбата. От утре вече няма да си губя времето напразно, а ще побързам да
разгледам Пинакотеките!
9 юни 2016 - четвъртък
От години мечтаех да посетя Мюнхен, но изобщо не съм си
представяла, че мечтата ми ще се сбъдне по точно такъв начин! Тази моя мечта
винаги е била свързана с желанието да разгледам Старата пинакотека. Слушала съм
много за невероятната колекция от творби на старите майстори, която е
експонирана там. Запомнила съм възторжения разказ на една моята приятелка - колежка от Сърбия. Тя беше успяла да разгледа Старата пинакотека по време на
екскурзия и беше смаяна от това, което беше видяла. Не може да има никакво
съмнение, че първият музей в Мюнхен, към който аз ще тръгна тук, ще бъде
Старата пинакотека!
И днес времето в Мюнхен беше дъждовно и хладно.
Когато преди седмица Юлия ми показваше центъра на града, ние заедно минахме
покрай Старата пинакотека и за да стигнем до там, първо прекосихме Кьонингсплац. Затова и днес аз се ориентирах
по картата и първо отидох на този известен площад. От тук обаче, обърках
посоката. Толкова беше неудобно под дъжда да държа чадъра си в едната ръка, а с
другата да разгръщам картата и да търся маршрута! Наложи се да се върна назад,
но в крайна сметка се ориентирах, заобиколих Глиптотеката и бързо излязох пред
Старата пинакотека.
От две години сградата
на известния музей е в ремонт, който ще продължи до лятото на 2018 година. Дори
на фасадата, където е входа сега е издигнато скеле, а в единия ѝ край се вижда
висок кран. Поради този огромен ремонт, Пинакотеката е частично отворена за
посещение – само централните зали, в които могат да се видят колекциите от италианско,
холандско и фламандско изкуство. Най – големите шедьоври от останалите колекции
– нидерландско, испанско, немско и френско изкуство, са изложени на партера в
залата за временни експозиции.
Трудно ми е да опиша
преживяването ми в Старата пинакотека! При всички положения това беше възторг
близък до екстаза, особено в залите с огромната колекция на Фламандската
живопис от 17 век. И тук аз изживях огромното удоволствие да „плувам в свои
води”. Изобщо не ми беше нужно да чета
табели и заглавия, нито да ползвам аудио - гид като другите посетители на музея. Познавам толкова добре, повечето
от изложените шедьоври - изучавала съм ги в подробности и съм ги показвала на
репродукции на многобройните ми ученици, когато преподавах История на изобразителните
изкуства. Сега можех да се отдам на удоволствието да съзерцавам тези велики
картини в оригинал и да се наслаждавам на съвършения колорит, светлина,
динамика, материалност!
Безспорно, в Старата пинакотека най – силно
впечатление създава огромната колекция от творби на Рубенс. Тук се намират
голяма част от емблематичните шедьоври на гениалния художник от ранния и зрелия
му период – огромните композиции, изобразяващи Вакханалии и религиозни сюжети,
интерпретирани също като Вакханалиите - с непостижима динамика, сложни движения
и бароково разточителство на плът и цвят. Тук е най – известната картина от
цикъла „Животът на Мария Медичи”, рисуван за Люксембургския дворец. Тук са
изложени и невероятните рисунки и картони, създадени от Рубенс за същия цикъл.
Едва ли в друг музей зрителят би могъл да се потопи в стила на Рубенс и да
почувства с такава сила гения на живописеца – виртуозната непосредственост в
предаването на човешката фигура в най – сложни движения и най – вече, това
типично Рубенсово излъчване на цвета! Сочните тела на жените от картината „Похищението
на дъщерите на Левкип” са толкова осезаемо материални и всичко това е постигнато
само с магията на колорита!
 |
| "Похищението на дъщерите на Левкип" от Рубенс |
Платната на Адриан
Брувър са другата голяма изненада за мен във фламандската колекция. Тук има
повече от десет негови картини в характерния за творчеството му малък формат. Впечатлена
съм от изключителната въздушност и пространственост, които са постигнати в тези малки платна също
със средствата на колорита! Виждала съм творби на Броувър само на лоши репродукции
и изобщо не съм подозирала тези брилянтни сребристи гами, които нареждат не
особено известния фламандски художник до най – големите колористи в световната
живопис!
 |
| Картини на Адриан Броувър в Старата пинакотека |
Безспорно, италианската
колекция също е много интересна с известните мадони на Леонардо и Рафаел. Както
винаги, впечатляващи са картините на венецианските художници от 16 век, сред
които има два шедьовъра на Тициан – портретът на Карл V и късната творба
„Бичуването на Христос”, в която мрачната експресия, характерна за последните
години от живота на художника достига един от върховете си.
 |
| Тициан - Портрет на Карл V |
 |
| Тициан - "Бичуването на Христос" |
Холандската колекция съдържа някои от най -
известните творби на Малките холандци. Винаги е удоволствие да се разглеждат портрети на Халс и пейзажи от Якоб ван Рьойнздал, но на фона на това, което
гледах в музеите на Амстердам и Хага, тук колекцията на Холандската живопис от
17 век ми се стори камерна.
В
залите за временни експозиции разгледах показаните отделни творби от
колекциите, които са затворени, поради ремонта. Тук, силно впечатление правят
олтарите на ранните Нидерландци с декоративното изящество и неповторимия си
колорит и Дюрер! За съжаление, от произведенията на Дюрер сага може да се види
само Автопортретът му като Христос, но и това си струва!
 |
| Дюрер - Автопортрет |
Отбих се в магазина на
Старата пинакотека и си купих хубав албум с репродукции на най – известните
шедьоври от музея на руски език. Ще трябва да дойда отново в Мюнхен след 2018,
за да мога да разгледам забележителната колекция на Старата пинакотека в
нейната цялост!
Повече от удовлетворена и направо летяща от възторг,
аз се устремих към кухнята на семейство Райтер, за да приготвя поредната
българска вечеря.
Този път сготвих задушено пилешко месо с
картофи и за разнообразие, направих Млечна салата, а за десерт бях купила халва
от българския магазин. Семейство Райтер отново изпаднаха във възторг от моята вечеря,
а аз възторжено разказах за моите впечатления от Старата пинакотека, въпреки
трудностите ми с английския. Казах, че повече от десет години съм преподавала
История на изкуството и познавам прекрасно повечето произведения, но едва днес
се сбъдна мечтата ми да ги разгледам в оригинал. Джудит, също колекционира
албуми за изкуството. Сега тя е много респектирана от моите познания.
Разговорът ни се пренесе към модерното изкуство и Джудит каза, че не харесва
например, съвременното изкуство, което е изложено в Музея Брандхорст - Анди Уорхол и художници, близки до неговия
стил. Попитах моите домакини, дали знаят приказката на Андерсен - „Новите дрехи на царя” и те отговориха, че я
знаят. Тогава им казах, че според мен, модерното изкуство е като голият цар от
Андерсеновата приказка. Всички виждат и знаят, че царят е гол, но лицемерно си
затварят очите за истината и се страхуват да я признаят, за да не изглеждат глупави,
оспорвайки наложеното общоприето мнение. На Джудит много ѝ допадна моето
сравнение и от днес нататък, за много неща, ние с нея се разбирахме с фразата:
„Царят е гол!”
След вечерята Джудит ми показа библиотеката си
с албуми за изкуството, която се намира в стаята – ателие и ми каза, че мога да
влизам там, да взимам тези албуми и да ги разглеждам, когато поискам. До края
на моето гостуване в дома на семейство Райтер не ми остана време нито за
албумите на Джудит, нито за албумите, които аз си купих от музеите в Мюнхен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар