Из Мюнхен с Юлия - III. Из бирариите и магазините.

    17 юни 2016 – петък

 Днес е поредния петък, в който Юлия е на мое разположение и от вчера имахме уговорка да продължим нашите разходки по интересните места из центъра на Мюнхен.

 Утрото и днес беше мрачно и студено и в средата на юни аз се чувствах добре в зимното си сако! Срещнах се с Юлия на обичайното място – Мюнхенер Фрайхайт. Пътувахме с метрото до Одеонсплац, но когато излязохме на площада, Юлия ми каза, че не се чувства добре. Тя предложи, да се отбием в Хофгартен и да поседнем там, докато неразположението ѝ премине.

 В градината беше спокойно и тихо. Нямаше хора  и се чуваха само птичите гласове и приятния ромон на фонтаните. Седнахме на пейка близо до един от четирите фонтана. Докато бяхме в Хофгартен, за около 40 минути, небето постепенно се изчисти и слънцето просветна между накъсаните облачета. 

Продължихме нашите разговори от снощи. Юлия ми разказа за нашата обща приятелка Дора, която ни запозна. Аз трудно поддържам връзка с Дора, защото по имейл тя не може да чете писма на кирилица и си пишем на латиница, а това никак не е удобно. Когато Дора си идва в България, през лятото, ние все не успяваме да се видим, защото краткото време на нейния престой минава в ангажименти около поддръжката на жилището ѝ в Пловдив и най – близките ѝ роднини. Преди седмица, една вечер Дора ми се обади на домашния телефон на семейство Райтер и ние проведохме дълъг разговор, след който тя ми изпрати по имейл своя снимка заедно със съпруга и внучката ѝ. Аз се натъжих от тази снимка, защото видях Дора ужасно променена и състарена в сравнение със спомена, който бях запазила за нея! Тогава си дадох сметка, колко много години са минали от последния път, когато сме били заедно в Пловдив! 
 Юлия се почувства по – добре и ние продължихме нашата разходка. Тя беше решила да ми покаже особения колорит на прочутите Мюнхенски кръчми, но преди това отидохме да видим някои от известните магазини в центъра. Разходихме се из безистените в близост до Кунстхале. Там безброй лампички и зелени клонки се спускат от високия таван над главите на многобройните посетители и това създава особена празничност.

Отидохме до известния хотел Байеришер Хоф. Отвън сградата не представлява нищо особено, но Юлия държеше да ми покаже хотела, където отсядат ВИП – гостите на Мюнхен – политически делегации, кралски особи, звезди от шоубизнеса. Пред входа беше оживено. Юлия каза, че тук се провеждат и важни срещи на политици, конференции и др. Ние се вмъкнахме в огромното фоайе на хотела. Обстановката е изискана и луксозна, но гъмжеше от народ и се усещаше голяма суетня. Според Юлия  предстоеше някакво важно мероприятие.

 Срещу Байеришер Хоф има малка градинка, в която феновете на Майкъл Джексън са превзели пиедестала на един паметник и са го превърнали в място за поклонение пред своя идол. Целият постамент е облепен със снимки и плакати на известната поп –звезда, а по стъпалата са оставени саксии и букети с цветя.

Отправихме се към магазина за хранителни стоки „Далмайер”. Юлия искаше да ми покаже този прочут с изобилието си магазин за храни, който е още по – прочут с невъзможно високите цени на всичко, което предлага. Въпреки скъпотията, в магазина имаше твърде много хора. Беше ми интересно да разглеждам щандовете с толкова разнообразна храна! Всичко беше подредено и аранжирано с вкус, но най – много ме впечатлиха витрините с рибите и другите морски храни.

Продължихме към квартала с кръчмите. Всъщност, не знам дали може да се говори за такъв квартал, но като приближихме прочутата бирария Хофбройхаус, ние навлязохме в мрежа от тесни улички с високи сгради, с типичните баварски фасади.

Юлия първо ме заведе в една малка кръчма. Още отвън личи, че сградата е много стара. Външната врата е декоративно украсена и се отваря под дълбока арка, която има особена форма. Вътрешното пространство е малко и ниско, но е разчленено от стълбове, в които се събират множество ребра, като в средновековните катедрали. На една от стените има надпис, според който сградата е строена през 1551 – 52 година.

Ние се разходихме по романтичните улички, минахме през тунелчета и безистени. Навсякъде се усещаше старинния дух и баварската традиция въпреки, че сградите са обновени и много добре поддържани.

По улицата пред Хофбройхаус имаше големи тълпи. Бяха туристически групи и аз си спомних, че мястото е един от акцентите на екскурзоводските програми в Мюнхен. В навалицата видяхме един колоритен уличен музикант, който беше облечен в баварски национален костюм и свиреше на китара.

След бирарията улицата се влива в малък площад, заобиколен от високи сгради. В повечето от тях има кръчми и ресторанти, а отпред са подредени маси и хората бяха насядали, въпреки хладното време. Разходих се по площадчето, за да усетя атмосферата на мястото и да снимам. Старинните фасади с високи покриви и разнообразни по форма калкани са особено колоритни и ме пренесоха в атмосферата на Хофмановите приказки.

Хофбройхаус

Влязохме в Хофбройхаус. Това е типична баварска кръчма. Заведението близо до ГЕДОК, което вече два пъти посетих заедно с Лиса, много прилича на това. Особена атмосфера внасят изписаните тавани и стилните абажури с форма на фенери, които се спускат от тях. Впечатляващи са лавиците с огромните халби. Духов квартет огласяше и без това шумното пространство. На дългите маси седяха предимно мъже и вдигаха тежките халби. Юлия предварително ме предупреди, че не понася шума в тази толкова популярна и вероятно винаги препълнена кръчма. 

Излязохме в големия вътрешен двор на Хофбройхаус. За съжаление, в днешния хладен ден беше направо студено под сенките на няколко високи дървета. Юлия ме снима до фонтана в центъра на двора и ние продължихме разходката към друга интересна част от старинния център на Мюнхен.

Вътрешния двор на Хофбройхаус

Отидохме да видим синагогата. Сградата е съвременна, с изчистена форма. Изглежда, като два еднакви по височина, но различно широки паралелепипеда, поставени един върху друг. Отдолу е по – широкият, облицован със светъл грапав камък, а отгоре  е по – тесният, който е от тъмно стъкло, разделено на ромбове от метални рамки.

Синагогата в Мюнхен

Срещу синагогата е Мюнхенският градски музей, който се помещава в комплекс от стари сгради с типичните високи покриви, образуващи остър триъгълник на калкана на сградата. Един от калканите е украсен с две еднакви малки кули с високи стреловидни покриви. Районът около музея и синагогата е пешеходна зона и разходката там беше много приятна.

Мюнхенския градски музей

Наближи 14. 30 и ние се отправихме към Виктуалиенмаркт, който е съвсем наблизо. Време беше да обядваме и да пием бира, след като до сега обиколихме толкова бирарии, но само разглеждахме!

 Небето вече съвсем се изчисти, затопли се и денят стана наистина юнски. В петъчният следобед популярната открита бирария гъмжеше от народ, както и първия път, когато обядвахме тук. Неусетно минаха два часа, през които ние се отдадохме на биреното удоволствие в колоритната атмосфера, сред шумния пазар.

Аз имах уговорка за среща с Биляна и нейната сестра Николета в галерия ГЕДОК в късния следобед. Николета е много заета в работа си, но днес има малко време и иска да разгледа изложбата ми, а Биляна ще я доведе. Юлия реши да дойде с мен в галерията и затова заедно се отправихме към Карлсплац. По мое желание влязохме да разгледаме църквата „Сейнт Михаел”. В крайна сметка, това беше една от малкото църкви, които сварих отворени по време на престоя ми в Мюнхен. Интериорът изглежда опростен и изчистен. Впечатляваща е грандиозната абсида с бароковия олтар в нея. Пред абсидата се издига огромно метално „Разпятие” с коленичила женска фигура в подножието му. Личи, че тази скулптурна група е съвременна. В същия стил е и фигурата на Архангела. Тя е малко по – висока от човешки ръст и се е подпряла на купел в западния край на наоса. По късно открих информация, че този храм е построен от Йезуитите в края на 16 век и е най – голямата Късноренесансова религиозна  сграда на север от Алпите.

Фасадата на църквата "Сейнт Михаел"

Абсидата с олтара

Горната част от олтара 

Ние с Юлия пристигнахме първи в галерия ГЕДОК. Работното време още не беше приключило, но галерията вече беше затворена. Юлия се възмути и ме посъветва да искам обяснение от администрацията. Аз така и не го направих, но вече разбрах, че за разлика от България, тук никое отклонение от правилата не се търпи и не се премълчава!

 Бях решила днес да подаря на Биляна и на Юлия мои акварели от тези, които така си останаха в папката, непогледнати от никого. Биляна, Григор и Юлия не само направиха толкова много за мен по време на престоя ми тук! Те превърнаха творческата ми визита в Мюнхен в истинско емоционално преживяване и за кратко време станаха мои приятели завинаги!  Незабравими ще останат пътешествията из Бавария с Биляна и Григор, разходките из града с Юлия и часовете, прекарани в уютния ѝ дом. Искам и те да имат спомен от мен и в домовете им да греят моите акварели!

 Вече знам кой акварел харесва Биляна, но за Юлия ми беше трудно да реша! Преди да дойдат Биляна и Николета, разтворих папката пред Юлия и ѝ предложих да избере другият по – голям акварел или два от по – малките. Тя без да се колебае избра по – големия акварел, моя импровизация на една от гледките към езерото Алпзее.

 След малко моите гости пристигнаха. Николета с интерес разгледа изложбата. Биляна остана много трогната от подаръка, който ѝ направих. Приятно беше да бъдем заедно сред моите картини. Седяхме в галерията и разговаряхме дълго.

 По – късно всички се качихме в колата на Николета и тя ни откара до домовете ни. 

Още снимки от Мюнхенските бирарии има тук