Из Мюнхен с Юлия - II. Нимфенбург

    10 юни 2016 – петък

 Днес Юлия няма часове в училището, свободна е и ние сме се уговорили да продължим разглеждането на Мюнхен. Денят обещаваше да бъде истински юнски – слънчев, топъл и много подходящ за разходки.

 Джудит и Клаус обикновено не отиват рано на работа и ние почти всеки ден закусваме заедно, като всеки яде предпочитаната си закуска. Тази сутрин, като преглеждах българските новини в интернет аз, попаднах на любопитна статия за „Цветето на смъртта”, което цъфнало в Мюнхенската ботаническа градина. Показах на Джудит информацията, в която се разказваше за рядко африканско растение, което цъфти веднъж на няколко години, а красивите му цветове миришат на мърша. Джудит ми каза, че Мюнхенската ботаническа градина се намира в близост до известния дворец Нимфенбург, в района на който има и други забележителности и ми препоръча да предложа на Юлия, днес да се разходим имено там.

 Юлия пак ме чакаше на трамвайната спирка Мюнхенер Фрайхайт. Тя се съгласи да отидем към Нимфенбург, но искаше да разгледаме само двореца и парка към него, без да ходим в ботаническата градина. Юлия имаше други планове за днешния следобед и аз предпочетох да караме по нейната програма. Имам достатъчно много дни, през които ще обикалям из града сама и ще мога да избирам къде и какво да разглеждам.
 Първо пътувахме с метрото до Мариенплац, а от там се насочихме пеша към Карлсплац.

Портата Карлстор

Карлсплац

 Юлия беше притеснена за това, че по пътя към Нимфенбург има затворени за ремонт улици и е спряно движението на някои автобуси и тролеи. По пътя ние разговаряхме по наболялата тема за бежанците от арабския свят, които немската държава приема „с отворени обятия”. Юлия е откровен противник на тази политика. Тя си спомня времената, когато е пристигнала тук като емигрант. Разказа ми за трудностите, които тогава е преживяла и направи сравнение с днешните бежанци, за които Германия отделя огромни финансови средства. Искаше да ми покаже, колко негативно се променя облика на Мюнхен, откакто бежанците масово пристигат тук и реши да минем през района на ЖП – гарата, за да видя с очите си тълпите от араби и мръсотията по улиците. Наистина атмосферата в района на гарата не е много приятна, но аз не открих нищо извънредно. Не съм ходила по гарите на други европейски градове, с изключения на Амстердам, а на Балканите е обичайно край гарите да е мръсно и да се срещат бездомни и изпаднали хора.
 От гарата се качихме на автобус, а после вървяхме известно време покрай красив широк канал и излязохме при езерото пред двореца Нимфенбург. Направихме си снимки пред езерото на фона на двореца.

Небето вече заприлича на баварското знаме – синьо с пухкави бели облачета, които се гонеха из него и хвърляха сенки върху юнската зеленина наоколо. На Юлия не ѝ се искаше да разглеждаме двореца отвътре, но аз успях да се сдобия с безплатен билет за посещение на Нимфенбург и всички обекти в парка му, благодарение на журналистическата ми карта. Юлия остана удивена от това и предложи първо да се разходим из парка, а после аз да вляза да разгледам двореца, докато тя ме чака на някоя пейка в прекрасната градината.

 Паркът на двореца е огромен и много красив. Подобно на всички европейски дворцови комплекси от този тип и тук, пред сградите има градина, която е аранжирана и поддържана с цветни алеи, тревни площи, подстригани храсти и декоративни скулптури. От тази градина започва дълъг воден канал, из който плува гондола.

Също както в Английската градина, така и в дворцовия парк, аз бях най – силно впечатлена от изобилието на водни площи. Юлия каза, че денят няма да ни стигне, ако искаме да обиколим цялата градина и ми показа само много малка част от нея. Минахме по алеи през гора и стихнахме до павилиона Баденбург, край Баденбургерзее - едно от езерата в парка.

Павилионът Баденбург 

Аз влязох да разгледам павилиона, който е украсен със стенописи в китайски стил и е известен с един от първите отопляеми басейни. Залата с басейна е с изящни декорации по стените и позлатени корнизи и парапети.

За мен най – приятното преживяване беше да стоя на брега на езерото Баденбургер, пред павилиона в слънчевия юнски ден. Избуялата трева беше осеяна от дребни пролетни цветенца – бели, жълти и розови. Огромни дървета, с причудливи стебла и клони, хвърляха разпокъсани сенки наоколо. По брега и във водата се виждаха грациозни лебеди. Свежата юнска зеленина беше покрила околните брегове, които се оглеждаха в езерото заедно със синьото небе и пухкавите бели облачета. На брега отсреща се виждаше класическа кръгла беседка с колонада и пейзажът изглеждаше като нарисуван от Клод Лорен!

На връщане към дворцовата сграда аз се забавлявах да съзерцавам и да снимам фантастичната растителност – дървета, храсти, клончета, треви и листа, в апогея на тяхното жизнено изобилие и ефектните им отражения в многобройните канали, поточета и езерца. Слънчевата светлина внасяше особена магия и рисуваше невероятни импресии!

Дворецът Нимфенбург е построен през 17 век като лятна резиденция, но постепенно е разширяван от владетелите, докато през 18 век се превърнал в най – големия бароков дворец в Германия. Интериорът му е типичен за бароковите дворци – богата и изящна декоративна украса в големите, светли бални зали и мрачни спални и кабинети, сякаш потънали в сън. Интересна е галерията от портрети на Мюнхенски красавици, рисувани от придворния художник на Лудвиг I през първата половина на 19 век, но те са в характерния за епохата захаросан академичен стил.

Планът на Юлия беше да се върнем в центъра на града и да обядваме в откритата бирария на Виктуалиенмаркт. Тя много държеше да ми подари такова типично Мюнхенско преживяване в днешния прекрасен юнски ден.

Отново минахме през познатия ми пешеходен център на града, но днес за първи път видях тези улици огрени от слънце и впечатлението ми е ново и различно. Преоткрих стилните фасади на сградите и църквите, които грееха на фона на синьото небе.

Трудно беше да намерим свободни места на масите в бирарията в топлия юнски следобед. Юлия ми обясни, че да отидеш в бирария в Мюнхен означава, че искаш да споделиш удоволствието от яденето и пиенето с непознати хора. Затова тук масите са дълги и трябва да разговаряш и да общуваш с хората, до които седиш. Друга интересна особеност на Мюнхенските открити бирарии е, че посетителите им не са длъжни да купят храна или питие от близките щандове, а могат да си ги приготвят и донесат от вкъщи. Намерихме две места на маса, край която бяха седнали четири момчета – типични латиноамериканци. Оказа се, че те са от Еквадор и Чили. Юлия купи от различните баварски вурстели, риба и скариди. Тя е израснала в Несебър и не може без морска храна! Купи още бретцели – хлебчета, подобни на гевреци и пържени картофи, за да угоди на моето желание. След като аз донесох халбите с бира от близкия щанд, ние бяхме готови да кажем „Наздраве!” на латиноамериканците.

Те казаха, че говорят английски, но не можаха да потвърдят това на практика. Все пак разбраха, че сме българки и започнаха шумно да се радват и да викат: „Viva Bulgaria! Viva Христо Стои’ков!” 

 Голямата открита бирария просто преливаше от хора, от типажи, от настроение, от глъч, от емоции и лятна пъстрота. Обядът в тази атмосфера беше особено приятно преживяване. Неусетно минаха почти два часа, а ние допивахме втората бира.

Така, закъснелият ни обяд щеше да прелее във вечеря, ако не бяхме решили да продължим разходката из града. На площада пред операта колеги са подредили интересна инсталация. Пластики, направени чрез каширане бяха аранжирани наоколо. Едната от тях изобразява главата на канцлера Ангела Меркел в легнало положение.

Ние с Юлия се снимахме с нея и продължихме към улица Максимилианщрасе. Вървяхме бавно по широкия булевард и Юлия ми показа най – скъпите хотели на Мюнхен, които са именно тук. Те не са импозантни. Четири – етажни са и външният им облик е строг и изчистен.

 По нататък следват красивите сгради на Баварската областна управа и Музея на петте континента, които са разположени една срещу друга. Има нещо ориенталско в техния облик. Може би това усещане идва от формата на арките, които обграждат входовете и прозорците и от орнаменталната украса около тях. За разлика от другите улици, в центъра на Мюнхен, на Максимилианщрасе, се усеща удивително единство в архитектурния облик на сградите.

Сградата на Баварската областна управа

Част от фасадата на Музея на петте континента

Улицата извежда на моста Максимилиансбрюке, над река Изар. По средата на моста, на постамент върху парапета има статуя на богиня, която прилича на Атина – Палада. Главата ѝ е извърната и тя гледа към реката. От другата страна на моста се намира известният Максимилианеум – дворцова постройка от 19 век, в която се помещава местният парламент на Бавария. Фасадата ѝ беше осветена от залязващото слънце и изглеждаше огнена на фона на синьото небе.

Дворецът Максимилианеум

След като минахме по моста, завихме на дясно и продължихме през парка, по източния бряг на реката. Тя е особено пълноводна след дъждовете през последните дни. Чувствах се приятно потопена в магията на залеза и в неговите контрастни светлосенки. Буйните води на реката шумно тичаха срещу нас. Градината беше оживена. Много млади хора се разхождаха или седяха на групи в зелените площи. Между клоните на дърветата, се виждаха величествените куполи на църквата „Сейнт Лукас”, на отсрещния бряг.

 

 Нашата разходка край Изар завърши по моста Лудвигсбрюке, от където съзерцавахме удивителната старинна сграда на градската баня. Нейните кули и куполи също бяха огрени от топлата светлина на залеза.

Когато се върнахме на Мариенплац през Зендлингертор, магазините на партера на Новото кметство вече бяха запалили светлините си. Часът беше 21 и Юлия не можеше да повярва, че краката ѝ са издържали многобройните обиколки из Мюнхен през днешния ден!

Още снимки от Нимфенбург има тук