17 юни 2016 – петък
Днес е
поредния петък, в който Юлия е на мое разположение и от вчера имахме уговорка
да продължим нашите разходки по интересните места из центъра на Мюнхен.
Утрото
и днес беше мрачно и студено и в средата на юни аз се чувствах добре в зимното
си сако! Срещнах се с Юлия на обичайното място – Мюнхенер Фрайхайт. Пътувахме с
метрото до Одеонсплац, но когато излязохме на площада, Юлия ми каза, че не се
чувства добре. Тя предложи, да се отбием в
Хофгартен и да поседнем там, докато неразположението ѝ премине.
В градината беше
спокойно и тихо. Нямаше хора и се чуваха
само птичите гласове и приятния ромон на фонтаните. Седнахме на пейка близо до
един от четирите фонтана. Докато бяхме в Хофгартен, за около 40 минути, небето
постепенно се изчисти и слънцето просветна между накъсаните облачета. Продължихме нашите разговори от снощи. Юлия ми разказа за нашата обща приятелка Дора, която ни запозна. Аз трудно поддържам връзка с Дора, защото по имейл тя не може да чете писма на кирилица и си пишем на латиница, а това никак не е удобно. Когато Дора си идва в България, през лятото, ние все не успяваме да се видим, защото краткото време на нейния престой минава в ангажименти около поддръжката на жилището ѝ в Пловдив и най – близките ѝ роднини. Преди седмица, една вечер Дора ми се обади на домашния телефон на семейство Райтер и ние проведохме дълъг разговор, след който тя ми изпрати по имейл своя снимка заедно със съпруга и внучката ѝ. Аз се натъжих от тази снимка, защото видях Дора ужасно променена и състарена в сравнение със спомена, който бях запазила за нея! Тогава си дадох сметка, колко много години са минали от последния път, когато сме били заедно в Пловдив!
Юлия се почувства по – добре и ние продължихме нашата разходка. Тя беше решила да ми покаже особения колорит на прочутите Мюнхенски кръчми, но преди това отидохме да видим някои от известните магазини в центъра. Разходихме се из безистените в близост до Кунстхале. Там безброй лампички и зелени клонки се спускат от високия таван над главите на многобройните посетители и това създава особена празничност.
Отидохме до известния хотел Байеришер Хоф. Отвън сградата не представлява нищо особено, но Юлия държеше да ми покаже хотела, където отсядат ВИП – гостите на Мюнхен – политически делегации, кралски особи, звезди от шоубизнеса. Пред входа беше оживено. Юлия каза, че тук се провеждат и важни срещи на политици, конференции и др. Ние се вмъкнахме в огромното фоайе на хотела. Обстановката е изискана и луксозна, но гъмжеше от народ и се усещаше голяма суетня. Според Юлия предстоеше някакво важно мероприятие.
Срещу Байеришер Хоф има малка градинка, в която феновете на Майкъл Джексън са превзели пиедестала на един паметник и са го превърнали в място за поклонение пред своя идол. Целият постамент е облепен със снимки и плакати на известната поп –звезда, а по стъпалата са оставени саксии и букети с цветя.
Отправихме се към магазина за хранителни стоки „Далмайер”. Юлия искаше да ми покаже този прочут с изобилието си магазин за храни, който е още по – прочут с невъзможно високите цени на всичко, което предлага. Въпреки скъпотията, в магазина имаше твърде много хора. Беше ми интересно да разглеждам щандовете с толкова разнообразна храна! Всичко беше подредено и аранжирано с вкус, но най – много ме впечатлиха витрините с рибите и другите морски храни.
Хофбройхаус |
Влязохме в Хофбройхаус. Това е типична баварска
кръчма. Заведението близо до ГЕДОК, което вече два пъти посетих заедно с Лиса,
много прилича на това. Особена атмосфера внасят изписаните тавани и стилните
абажури с форма на фенери, които се спускат от тях. Впечатляващи са лавиците
с огромните халби. Духов квартет огласяше и без това шумното пространство. На
дългите маси седяха предимно мъже и вдигаха тежките халби. Юлия предварително
ме предупреди, че не понася шума в тази толкова популярна и вероятно винаги
препълнена кръчма.
Излязохме в големия вътрешен двор на
Хофбройхаус. За съжаление, в днешния хладен ден беше направо студено под
сенките на няколко високи дървета. Юлия ме снима до фонтана в центъра на двора
и ние продължихме разходката към друга интересна част от старинния център на
Мюнхен.
Вътрешния двор на Хофбройхаус |
Отидохме да видим синагогата.
Сградата е съвременна, с изчистена форма. Изглежда, като два еднакви по
височина, но различно широки паралелепипеда, поставени един върху друг. Отдолу
е по – широкият, облицован със светъл грапав камък, а отгоре е по – тесният, който е от тъмно стъкло,
разделено на ромбове от метални рамки.
Синагогата в Мюнхен |
Срещу синагогата е Мюнхенският градски музей,
който се помещава в комплекс от стари сгради с типичните високи покриви,
образуващи остър триъгълник на калкана на сградата. Един от калканите е украсен с две
еднакви малки кули с високи стреловидни покриви. Районът около музея и синагогата
е пешеходна зона и разходката там беше много приятна.
Мюнхенския градски музей |
Наближи 14. 30 и ние се отправихме към
Виктуалиенмаркт, който е съвсем наблизо. Време беше да обядваме и да пием бира,
след като до сега обиколихме толкова бирарии, но само разглеждахме!
Небето
вече съвсем се изчисти, затопли се и денят стана наистина юнски. В петъчният
следобед популярната открита бирария гъмжеше от народ, както и първия път,
когато обядвахме тук. Неусетно минаха два часа, през които ние се отдадохме на
биреното удоволствие в колоритната атмосфера, сред шумния пазар.
Аз имах уговорка за среща с Биляна и нейната
сестра Николета в галерия ГЕДОК в късния следобед. Николета е много заета в
работа си, но днес има малко време и иска да разгледа изложбата ми, а Биляна ще
я доведе. Юлия реши да дойде с мен в галерията и затова заедно се отправихме
към Карлсплац. По мое желание влязохме да разгледаме църквата „Сейнт Михаел”. В
крайна сметка, това беше една от малкото църкви, които сварих отворени по време
на престоя ми в Мюнхен. Интериорът изглежда опростен и изчистен. Впечатляваща е
грандиозната абсида с бароковия олтар в нея. Пред абсидата се издига огромно
метално „Разпятие” с коленичила женска фигура в подножието му. Личи, че тази
скулптурна група е съвременна. В същия стил е и фигурата на Архангела. Тя е
малко по – висока от човешки ръст и се е подпряла на купел в западния край на
наоса. По късно открих информация, че този храм е построен от Йезуитите в края
на 16 век и е най – голямата Късноренесансова религиозна сграда на север от Алпите.
Фасадата на църквата "Сейнт Михаел" |
Абсидата с олтара |
Горната част от олтара |
Ние с Юлия пристигнахме първи в галерия
ГЕДОК. Работното време още не беше приключило, но галерията вече беше
затворена. Юлия се възмути и ме посъветва да искам обяснение от администрацията.
Аз така и не го направих, но вече разбрах, че за разлика от България, тук никое
отклонение от правилата не се търпи и не се премълчава!
Бях решила днес
да подаря на Биляна и на Юлия мои акварели от тези, които така си останаха в
папката, непогледнати от никого. Биляна, Григор и Юлия не само направиха
толкова много за мен по време на престоя ми тук! Те превърнаха творческата ми
визита в Мюнхен в истинско емоционално преживяване и за кратко време станаха
мои приятели завинаги!
Незабравими ще останат пътешествията из Бавария с Биляна и Григор,
разходките из града с Юлия и часовете, прекарани в уютния ѝ дом. Искам и те да
имат спомен от мен и в домовете им да греят моите акварели!
Вече
знам кой акварел харесва Биляна, но за Юлия ми беше трудно да реша! Преди да дойдат Биляна и Николета, разтворих папката пред Юлия и ѝ предложих да избере
другият по – голям акварел или два от по – малките. Тя без да се колебае избра
по – големия акварел, моя импровизация на една от гледките към езерото Алпзее.
След
малко моите гости пристигнаха. Николета с интерес разгледа изложбата. Биляна
остана много трогната от подаръка, който ѝ направих. Приятно беше да бъдем
заедно сред моите картини. Седяхме в галерията и разговаряхме дълго.
По – късно всички се качихме в колата на
Николета и тя ни откара до домовете ни.
Още снимки от Мюнхенските бирарии има тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар