Държавният музей за антично приложно изкуство |
Това създава впечатление, че вътре е
експонирана колекция от етруско изкуство. Така си мислих и аз, когато влязох в
музея. По – късно прочетох в интернет, че в музеите на Кьонингсплац се
съхраняват Държавните антични колекции.
В част от
залите на първия етаж и в камерната площ на второто ниво на музея е представена
колекция от древногръцки вази. В нея са включени съдове от всички периоди в
развитието на древногръцката култура и характерните за тях стилове.Геометричният стил в древногръцката вазопис, характерен за Омировия период |
Известният киликс на Ексекий - най - големия майстор на чернофигурния стил |
Евтимид - червенофигурен кратер |
Културата на етруските
също е представена доста изчерпателно с постиженията им в различните видове
изкуство и характерните техники – от известната керамика „Букеро Негро” до
прочутите теракотени съркофази.
Етруска керамика "Букеро Негро" |
Етруска бронзова маска |
Етруски теракотен съркофаг |
Има дори възстановена етруска гробница, с
богата украса от стенописи. Декоративният стил, в който са изпълнени фреските,
фризовата композиция и стилизацията на фигурите, много напомня на украсата на тракийските
гробници у нас.
Детайл от фреска от етруска гробница |
Държавният музей на античната скулптура - Глиптотеката |
„Глиптотеката” е
интересна не само със своята колекция от антична скулптура. В музея е
постигнато единство между вътрешното пространство и представените експонати.
Осветлението има особена роля в това. Направи ми впечатление, че „Глиптотеката”
не е някакъв мрачен, тъмен музей! Постигнат е баланс между естественото и
изкуственото осветление, като в повечето помещения има дневна светлина.
Колекцията на музея не е голяма, в сравнение
с други антични колекции, които могат да се видят в големите европейски музеи,
но представя експонати с много висока художествена стойност. И тук има
скулптура от всички епохи на античността.
Интересен акцент в колекцията са
статуите от храма на Атина в Егина. Показани са скулптурните композиции от
фронтоните на този емблематичен паметник от периода на Ранната гръцка класика.
Скулптурна композиция от фронтон на храма на Атина в Егина |
За мен най – интересни
бяха античните колекции от скулптурен портрет. Освен римски скулптурни портрети,
тук има и сбирка от портрети на гръцки философи. Неизчерпаемо е богатството на
типажи, психологически характеристики, емоционални състояния – лица на хора,
живели в толкова отдалечени епохи, а образите и излъчването им са същите, като
нашите!
Докато разглеждах „Глиптотеката”, по телефона
ми се обади Елизабет Хайндл – колежката, която ще идва в България по обменната
програма. Тя вече ме покани да прекараме един ден заедно и да отидем някъде
извън Мюнхен. Сега Елизабет потвърди поканата си и ние се уговорихме за среща и
пътуване в събота.
След музеите на
Кьонингсплац, аз се отправих към Музея на древноегипетската култура, който е
наблизо. Разглеждането на този музей беше особено преживяване! Тук човек
действително може да се потопи в странния свят на древния Египет с цялата
негова мистична дълбочина. Докосването до тази толкова завършена и съвършена
естетика винаги е вълнуващо. И Египетската колекция не е голяма, но съдържа
огромно разнообразие от изключителни произведения на изкуството. Вървях през
отделните зали и съзерцавах монументално – изчистените, статични фигури от
ранните гробници и многобройните съвършени каменни лица, вперили поглед във
вечността.
Особено интересни са капаците на съркофазите
– обобщен силует на човешка фигура с изваяно, оцветено лице и скръстени ръце
върху гърдите. Цялата тази могъща форма е изпълнена със симетрично разположени
декоративни композиции от фигури и символи, които допълват мощното мистично
излъчване.
В музея има многобройни релефи с удивителни
фрагменти от раздвижени или строго статични композиции; папируси от „Книгата на
мъртвите”; статуи на египетските богове в животински образи, но всичко е
изведено до характерната за древния Египет естетическа цялостност.
Голямо място в експозицията заемат
произведенията от късната античност. Тук е много интересно да се наблюдават
влиянията и смесването на египетската традиция с гръцката, римската и раннохристианската култури. Освен няколко
Фаюмски портрета, в музея има и оцветени скулптурни портрети в подобен стил.
В музея на Египетското
изкуство, в една от залите на приземния етаж са изложени и релефи от Асирия и
Вавилон, но те са малко на брой.
Аз се върнах в някои от залите, защото не ми
се искаше да изляза от магията на древните египтяни!
Напуснах музея
към 17.30. Навън отново беше облачно и мрачно. Човекът на пилона от пластиката
пред входа отново потъваше в сивото небе.
Тръгнах към Одеонсплац, за да се кача на
метрото и да се прибера. Чувствах се уморена след повече от шест часа обиколки
из музеите. Реших да поседна в откритата бирария до Хофгартен, за да ми отпочинат
краката, докато изпия халба баварска бира. Щандът се обслужва от две млади
жени. Едната приемаше поръчките и плащането, а другата – наливаше бирата. Аз
поисках бира на английски и докато чаках да ми я налеят, двете жени започнаха
разговор на български. Платих, взех халбата и казах на моите сънароднички:
„Защо ли си кълча езика на английски?! Наздраве!” Жените се усмихнаха и ми отговориха: „Наздраве!”
Отпуснах се на една от масите в почти празната
бирария. Въпреки мрачното време, в градината беше приятно под големите дървета.
Вече цял месец съм в Мюнхен, а не преставам
да се учудвам, колко много българи има тук! Почти не е имало ден, в който да не
чуя българска реч в градския транспорт или по улиците.